Животът е изпълнен с болка. Няма място или време, на които да не е присъща. Родени сме в болка, живеем с болка и умираме с болка. Или пък причиняваме страдание на другите. Самата природа на живота създава необходимостта от болка. Не може да има живот без болка — поне такъв, какъвто го познаваме.
По отношение на този въпрос психотерапевтичният отговор се отличава от философския. Това, което в действителност човек се пита, е: „Защо не мога да приема болката от съществуването?“ или:
„Защо толкова се страхувам от болката?“
Моделът на действието, който вече разгледахме, не ни учи да приемаме каквото и да било. Той по- скоро повелява, че всичко е постижимо, стига да действаме по-активно и по-добре. Предполага се, че: първо, ти контролираш съдбата си, следователно си отговорен за онова, което се случва на теб и на околните; второ, ако те боли, значи си извършил нещо погрешно, и трето, ако хората около теб ги боли, трябва да направиш нещо, за да им помогнеш да облекчат болката.
Една от особеностите на източния модел е приемането. То вероятно е сред най- непосилните задачи за онези, които са израснали и възпитани по модела на действието. За тях приемането на болката се превръща в гигантско предизвикателство. Разграничаването на необходимата, или приемливата, от ненужната, или неприемливата, болка е твърде трудно. За това ще стане дума по-нататък. Парадоксално е, но причиняваме по-малко ненужна болка, щом приемем факта, че волно или неволно го правим.
Разберем ли, че не можем да премахнем болката в света, нашата собствена отслабва.
Да приемеш болката, осъзнавайки, че не си в състояние и няма да я заличиш, и все пак да даваш най-доброто от себе си, е акт, достоен за герой.
Да правиш най-доброто, на което си способен, за себе си, за момента, когато изпитваш болка, без да бъдеш циничен, безпомощен или парализиран от страх, също е геройство.
Да развърнеш рамене, да вдигнеш глава и да крачиш в свят, изпълнен с болка, която не разбираш и не ти е нужно да обясняваш, нито да доказваш невинността си, е задача за супергерой. За да сте герои, се изисква себеуважение и социална интегрираност. За да ги добиете пък, трябва да можете да приемете реалността, а тя е, че животът предполага болка.
Джобен психотерапевт – Сузана Макмахън