Единственият начин да разгледаме въпроса по-скоро терапевтично, отколкото философски, е да го персонализираме:
„Какъв е смисълът на моя живот?“ или „Какъв е смисълът на живота за мен?“
От абстрактен и извън контрола ни той се превръща в конкретен и контролируем от нас самите. Така всеки разполага с възможност за избор да реши кое за него е важно и да идентифицира жизнените си приоритети.
Поради своя субективен характер смисълът на живота трябва да бъде намерен от самия индивид.
Отговорът не може да дойде отвън, да се открие у друг.
За жалост той не би могъл да ни се поднесе нито в книга, нито чрез психотерапия.
Най-доброто, което човек може да направи, е да поеме ролята на водач, да набелязва нови посоки и да трупа нов материал, който да го отведе към прозрението.
Другите могат да ни помогнат да съзрем новите перспективи и варианти за избор, които са ни убягнали.
Отговорът на въпроса за смисъла на живота се корени в себеизследването.
Вие осмисляте своя живот. Неизследваният живот не е живот, в най-добрия случай е само част от живота. Себеизследването и изследването на вашия живот е може би главната ви задача. То е трудно, болезнено и изисква голяма смелост.
За да откриете кой сте и какъв е смисълът на живота ви, трябва да имате желанието да погледнете обективно и да се видите в истинската светлина.
Това означава да се простите с митовете, илюзиите и очакванията, които са ви съпровождали и са ви помагали да избегнете болката, че живеете. Да имате желанието да „обяздите“ болката и да свалите защитните си механизми.
Това е трудно начинание и изисква отдаденост, насърчаване и енергия.
Междувременно ще овладеете изкуството да обичате – първо себе си, а после и другите.
Себеизследването и изследването на вашия живот ще ви научат на изкуството да бъдете цялостни и уравновесени. Всичките ви аспекти -ментален, емоционален, духовен и взаимодействията между тях — ще бъдат в хармония.
Ще постигате мир със себе си и с външния свят.
Добре би било да започнете с търсене смисъла на живота в дребните, всекидневните прояви на смелост.
Помага също и осъзнаването, че животът се живее в момента, тук и сега, не в миналото или в бъдещето. Изисква се храброст да преустановите „скоковете във времето“ от минало към бъдеще и да съсредоточите вниманието си върху настоящето.
Също и да проумеете абсурдността на схващането, че времето е възстановимо, а парите не, тъй като това означава да се опълчите срещу западния модел на светоусещане.
Смисъла на живота ще откриете, ако вникнете в понятията парадокс, практика и хумор.
Животът е парадоксален на всички нива. Тази концепция е изяснена в отговора на следващия въпрос. За да се разбере какво значи практика, най-добре е да се прибегне до метафората на театъра: „Животът е репетиция за онова, което следва.“ Репетициите са процес, който позволява допускането на грешки с цел обучение.
Ако имате късмет и ви напътстват добре, ще бъдете насърчавани в хода на този процес.
Но за разлика от театъра, ние не знаем кога ще е последната репетиция. Репетирането, тоест процесът, се превръща в нашето представление.
Да живееш, означава да практикуваш — животът е процес.
Третото понятие, хуморът, е свързващото звено, което ни позволява да живеем с противоречията на живота и смъртта, на здравия разум и лудостта, на доброто и злото. Благодарение на хумора, смеейки се над самите нас и над другите, установяваме, че животът не е чак толкова сериозен, нито толкова важен, нито пък толкова непоносим.
Джобен психотерапевт – Сузана Макмахън