Термините “безсъзнавано” и несъзнавано” са сравнително взаимнозаменяеми, но да не се бъркат с термина “предсъзнавано” или “подсъзнавано”!
Определението на “несъзнавано”, което може да се намери в съвременен речник е “сумата от всички мисли, спомени, импулси, желания и чувства, за които личността няма знание, но които оказват влияние на емоциите и действията; тази част от душата, която се състои от изтласкан материал с такава природа” . Съответно същият речник определя “предсъзнавано” като
“обхващащо тази част на човешката психика, която не е
осъзнавана във всеки един момент, но може да бъде осъзната след полагане на усилия”.
За встъпление във въпроса може да се използва задълбоченото изследване на психичните процеси което започва в края на 19-ти век. Започва да се търси лечение на психичните болести, а не само затваряне и изолиране в “лудници”. Много учени (Крепелин) започват да редефинират психичните болести като шизофрения например.
Фройд не е собствено откривател на безсъзнателното (в будизма например се смята, че човешката душа е изградена от своеобразни “слоеве”).
Заслуга на Фройд е поставянето на “безсъзнателното” на ново научно равнище, за задълбочаване на разбиранията за човешката психика.
По време на работата си със своя приятел и колега Джоузеф Брауер върху известната му пациентка Ана О. двамата откриват “ съвместно с нормалното и състояние съществуването на малки умствени странности – състояния на “абсенс” (букв. –отсъствие), объркване и промяна в характера.” В нормалното си състояние
пациентката не е знаела нищо за патогенните сцени или връзката им с нейните симптоми. Само под хипноза пациентката можела (след много усилия) да си припомни конкретни факти и тяхното спомняне довеждало до излекуване от симптомите и. След задълбочено проучване на хипнозата Фройд заключва, че в човек могат да съществуват няколко състояния на осъзнатост, които да не са във връзка едно с друго “които “не
знаят нищо” едно за друго”
И до днес класическия път на доказване на безсъзнателното е пациент, на който под хипноза е дадена команда, която той изпълнява след като е изваден от хипноза. В състояние на будност пациентът “не знае” за съществуването на тази команда и обяснява действията си с някакви рационални причини.
“Досега ние не притежаваме по-добро име за психични процеси , които засягат
активното поведение, но въпреки това не достигат до съзнанието на засегнатия
индивид и това е всичко, което имаме пред вид под термина “безсъзнателно”
Основни характеристики на безсъзнателното.
За разбиране на безсъзнателното най-важно е разбирането на механизма на изтласкване.
“От психоанализата знаем, че целта на процеса на подтискане е не да сложи край , да анихилира някаква идея, репрезентация на инстинкт, а да и попречи да стане осъзната. Когато това стане, ние казваме че тази идея е в състояние на несъзнаваност (‘unconscious’ в английски превод на Фройд), и можем да приведем много доказателства, че дори когато е несъзнавана тя може да упражнява въздействия, включително такива, които да достигнат съзнанието.
Всичко което е изтласкано, трябва да остане неосъзнато, но нека да уточним, че изтласканото не покрива всичко в несъзнателното. Несъзнателното е по-обемно и изтласканото е само част от него.”
Първоначално Фройд разделя психиката само в термините на различните нива на осъзнатост (съзнаваност), наблягайки на несъзнаваното. Въпреки, че той по-късно изоставя тази теория ориентирайки се към теорията за Аз, Свръх Аз и То, Фройд поддържа тезата че различните функции на психиката се извършват на различни нива.
“Неосъзнатостта е само една от особенностите на психичното, с което неговата същност съвсем не се изчерпва. Несъзнаваните психични актове могат да имат най-различен ранг.
От една страна, несъзнаваното включва актове, които са само латентно, временно несъзнавани, но иначе не се различават по нищо от съзнаваните, а от друга страна – явленията като изтласканите , които ако се осъзнаят, ще се различават драстично от другите съзнавани явления. Бихме сложили край на всички недоразумения, ако при описанието на различни психични актове се абстрахираме напълно от въпроса, дали са съзнавани или несъзнавани, и ги класифицираме само според отношението им към нагоните и целите, според състава и принадлежността им към йерархично подредениете психични системи.” т.е. несъзнаваното може да се
използва и в чисто описателен смисъл (не структурен), то е още едно допълнително качество на психичните процеси. Нивото на съзнанието е нивото на което оперират всички мисловни процеси. Всичко, което е мисъл – възприета и разбрана съществува на това ниво.