Проактивността е базирана на уникалната човешка способност за саморефлексия. Другите две специфични човешки дарби, които спомагат за увеличаване на проактивността ни и за упражняване на лично ръководство в живота ни, са въображението и съвестта.
Чрез въображението си можем визуално да си представим световете, които бихме могли да създадем, ако използваме потенциала си.
Чрез съвестта си можем да се докоснем до универсалните закони и принципи, можем да открием своите индивидуални таланти и да намерим начин за ефективното им развитие. В комбинация със саморефлексията те ни дават сила и ни позволяват да напишем свой собствен сценарий.
Тъй като живеем по сценарии, които вече са ни били наложени, писането на собствен сценарий всъщност е пренаписване – промяна на парадигмата или коригиране на някои основни парадигми, с които вече разполагаме. Разпознавайки неефективните сценарии и неточните и непълни парадигми в нас, ние можем проактивно да започнем да променяме сценариите на живота си.
Развивайки саморефлексията си, мнозина от нас откриват неефективни сценарии и дълбоко вкоренени навици, които не са в съответствие с нещата, които наистина ценим в живота. Не е задължително да живеем по тези сценарии, тъй като сме в състояние да използваме въображението си, за да напишем нови, по-ефективни и в хармония с нашите верни принципи и дълбоки ценности, на които тези сценарии придават дължимото значение.
Да предположим, че съм раздразнителен към собствените си деца, и всеки път, когато те правят нещо, което аз намирам за неподходящо, усещам как стомахът ми се свива, как настръхвам и се приготвям за битка. Вниманието ми е съсредоточено не върху дълготрайните ми отношения и разбирателство с децата, а върху моментното им поведение. Аз се опитвам да спечеля битката, а не войната.
Приготвям амунициите си – аз съм по-голям, аз държа положението в ръцете си, аз повишавам глас или заплашвам с наказание. И печеля. И стоя там, изправен сред отломките на разрушените взаимоотношения с децата ми, които на повърхността са се съгласили, но вътрешно са ме отхвърлили, потискайки чувства, които ще експлодират по-късно.
Искам всички тези неща, защото дълбоко в себе си ценя своите деца, обичам ги и искам да им помогна. Защото ценя моята роля на техен баща.
Но аз не винаги осъзнавам тези ценности. Случва ми се да започна да се хващам за дреболии, и това, което има най-голямо значение за мен, започва да се затрупва от спешните проблеми, грижи и поведения. Аз ставам реактивен. И всекидневният начин, по който започвам да се държа с децата си съвсем не съответства на съкровените ми чувства към тях.
Но тъй като притежавам саморефлексия, въображение и съвест, аз мога да изследвам най-дълбоките си ценности. Мога да осъзная, че сценарият, по който живея, не е в хармония с тях, че животът ми не е продукт на моя проактивен план, а е резултат от първото създаване от страна на обстоятелствата или другите хора. Но аз мога да се променя. Мога да живея, използвайки въображението си, а не спомените си. Мога да реша да използвам потенциала, а не ограниченото си минало. Мога да се превърна в свой първосъздател.
В началото да имам предвид края, означава да вляза в ролята си на родител или която и да било друга роля в живота с ясно определени ценности и очертана посока. Това означава да бъда отговорен за моето първо създаване, да пренапиша сценария така, че парадигмите, които обуславят моето поведение, да бъдат в съзвучие с моите най-дълбоки ценности и в хармония с правилни принципи.
Това също означава да започвам всеки ден с ясното съзнание за тези ценности. И когато се появят превратностите и предизвикателствата, ще мога да вземам решения, базирани на тези ценности. Ще мога да действам като цялостен човек. Няма да бъда длъжен да реагирам на емоциите и обстоятелствата. Ще бъда проактивен, защото ценностите стоят ясно пред, мен.
В центъра
За да напишем своя конституция, трябва да започнем от самия център на нашия Кръг на Влияние, центърът, базиран върху основните ни парадигми, върху призмата, през която виждаме света.
Там ние определяме нашето виждане за себе си и света и нашите ценности. Там използваме способността си за саморефлексия, за да изследваме нашите карти, проверяваме дали тези карти описват точно територията и дали парадигмите ни са основани на верните принципи и на реалността. В центъра на своя Кръг на Влияние ние използваме съвестта си като компас, за да открием индивидуалните си таланти и областите, в които можем да ги използваме. Там въображението ни помага да видим крайния резултат, който желаем да постигнем, и ни дава посока и цел на начинанията ни.
Нещата, които стоят в центъра на нашия живот, са извор на сигурност, напътствие, мъдрост и сила.
Сигурността е нашето чувство за стойност и идентичност, нашето емоционално пристанище, самооценката и самоуважението ни, личната ни сила или нуждата от нея.
Силата е способността за действие, мощта и възможността да се довеждат нещата докрай. Тя е жизнената енергия, позволяваща ни да правим избор и да вземаме решения. Тя ни помага да преодоляваме дълбоко вкоренени навици, заменяйки ги с по-ефективни.
Тези четири фактора – сигурност, напътствие, мъдрост и сила – са взаимозависими. Сигурността и точното напътствие водят след себе си мъдростта, а тя, на свой ред, се превръща в искрата или катализатора за освобождаване на силата. Когато тези четири фактора са обединени в цялост, когато са в хармония и се поддържат взаимно, правят възможно изграждането на благороден u уравновесен характер, на цялостна личност.
Тези животоподдържащи фактори обхващат всички измерения на живота. Степента на развитие на всеки един от тях би могла да се отрази върху диаграма като тази на споменатия вече континуум на зрелостта. Ако четирите фактора имат ниски стойности, те са слаби. Това означава, че сте зависими от обстоятелствата, от другите хора и от неща, върху които нямате контрол. Ако имат високи стойности, това показва, че сте в състояние да контролирате живота си. Разполагате с независима сила и основа за богати взаимозависими отношения.
СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРА – Стивън Кови