,,Не познавам по-насърчително нещо от безспорната способност на човека да променя живота си чрез съзнателни усилия„
Хенри Дейвид Торо
Опитайте се да се погледнете отстрани, докато четете тази статия. Помъчете се, поне за момент, да се видите как седите в стаята и четете. Можете ли да погледнете себе си така, сякаш гледате някой друг?
Сега опитайте още нещо. Помислете в какво настроение сте в момента – можете ли да го определите?
Какво чувствате?
Как бихте описали моментното си душевно състояние?
Помислете за минута как работи вашият ум. Дали е бърз и точен? Усещате ли раздвоение между правенето на това умствено упражнение и опита да разберете и прецените какво ще излезе от него?
Способността да правите това е присъща само на човека. Животните не я притежават.
Ние наричаме този процес „себеосъзнаване“ или „саморефлексия“, т.е. способността да мислим за нашите мисли. Това е причината, поради която човекът доминира над всичко в света и поколение след поколение върви напред, постигайки значителни успехи.
Това е причината, поради която ние можем да оценяваме и да се учим от собствения и от чуждия опит. А също така да създаваме или разрушаваме навиците си.
Ние не сме това, което са нашите чувства. Ние не сме това, което са нашите настроения. Ние не сме дори и това, което са нашите мисли. Самият факт, че можем да мислим за тези неща, ни отделя както от тях, така и от животинския свят.
Саморефлексията ни позволява да застанем отстрани и да изследваме дори начина, по който „виждаме“ себе си – нашата парадигма за себе си, най-основната парадигма на ефективността.
Тя влияе не само върху нашите нагласи и поведение, но и върху начина, по който виждаме другите хора.
Тя се превръща в нашата карта на човешката природа.
Всъщност, докато не си дадем сметка как виждаме себе си (а и как виждаме другите), не можем да разберем как другите виждат и чувстват себе си и света. Ако не съзнаваме това, бихме могли да проектираме своите намерения върху тяхното поведение и да смятаме, че сме обективни.
Това сериозно би ограничило нашия личен потенциал, както и способността ни да общуваме с другите. Но точно защото притежаваме способност за саморефлексия, можем да изследваме нашите парадигми и да открием дали те са базирани на реалността или са функция на някакви условия и обстоятелства.
СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРА – Стивън Кови