Принципи на личното ръководене

Принципи на личното ръководене


„Нещата, които лежат пред нас и зад нас, са незначителни в сравнение с нещата, които са в самите нас.“

Оливър Уендъл Нопнс

Препоръчвам ви да намерите място, къде­то ще бъдете сами и никой няма да ви прекъсва, докато четете следващите няколко страници. Освободете съзнанието си от всичко, освен от това, което чете­те и което ще ви помоля да направите. Не се тревоже­те за актуалните си задачи, за проблемите, за работа­та, за семейството, за приятелите. Просто се съсре­доточете заедно с мен и отворете ума си.

Представете си, че отивате на погребението на свой близък. Представете си как паркирате колата, как слизате от нея. Забелязвате цветята, чувате траурна­та музика. Виждате лицата на приятелите и близките си, които са там. Изпитвате едновременно скръб от загубата, но и удовлетворение от факта, че сте позна­вали такъв човек. Това се излъчва и от лицата на хора­та около вас.

Когато стигате до ковчега и поглеждате в него, вие изведнъж разбирате, че виждате себе си.

Това е вашето погребение след три години.

Всички тези хора са дошли тук заради вас, всички те са дошли да изразят чувства­та си на обич и признателност. Вие сядате и чакате службата да започне. Взимате програмата и виждате, че ще говорят четирима души. Първият е член на фа­милията ви – родители, братя, сестри, съпруг/а, деца, братовчеди, племенници, чичовци, лели и други родни­ни дошли от цялата страна; вторият е един от прия­телите ви, някой, който ви познава най-вече като чо­век; третият е от службата ви и от колегите, заедно с които сте работили в различни организации през жи­вота си; четвъртият е от църквата или от някоя об­ществена организацията, в която членувате.

Сега помислете добре. Какво бихте искали всеки един от тях да каже за вас и вашия живот? Какъв сте били като съпруг или съпруга, майка или баща? Какъв сте били като син, дъщеря или братовчед? Какъв сте били като приятел? Като колега?

Като какъв човек бихте искали те да ви възприемат?

С какъв принос и с какви постижения бихте искали да ви запомнят?

Погледнете внимателно хората около себе си. Какво бихте искали да сте променили в техния жи­вот?

Какво означава „в началото имайте предвид края“

Обърнете внимание на думите на Джоузеф Едисън:

 „Когато застана пред гробовете на великите, вся­ко чувство на завист умира у мен; когато чета епи­тафиите върху гробовете, всяко прекомерно жела­ние си отива от мен; когато се срещна с мъката на родителите, загубили своите деца, моето сърце се изпълва със състрадание; когато видя гробовете на родителите, отишли си на свой ред, аз мисля за суе­тата в скръбта за тези, които бързо ще последваме; когато видя крале, погребани до своите палачи; кога­то видя съперници, положени един до друг, или све­ти мъже, разделили света с техните борби и споро­ве, аз откликвам с мъка и изумление на тези малки състезания, разногласия и спорове на човечеството. Когато прочета датите на гробовете на някои умре­ли вчера, други преди 600 години, аз предчувствам онзи велик Ден, когато всички ние ще бъдем Съвременници и ще бъдем заедно.“

Всяка част от вашия живот – днешното и утрешното ви поведение и пове­дението ви в следващите месеци и години – може да бъде разгледана в контекста на цялото, на това, което наистина има значение за вас. Пазейки в съзнанието си идеята за този край, можете да бъдете сигурни, че как­вото и да правите през всеки един ден от живота си, няма да нарушите критерия, който сте определили като изключително важен.

Защото тези преживени дни допринасят за осъществяването на представата и визията, която имате за живота си като цяло.

Да започнем с идеята за края, означава да започнем с ясно разбиране за нашето предназначение.

Защото зна­ейки накъде отиваме, ние по-добре можем да разберем къде сме сега, така че всяка стъпка, която предприема­ме, да бъде в правилната посока.

Колелото на живота лесно може да ни завърти така, че улисани в работа, улисани в изкачването по стълбичката на успеха, да не забележим, че тя е опряна на друга, а не на правилната стена. Възможно е да бъдем заети – много заети – без да бъдем ефективни.

Хората често откриват, че са удържали победи, кои­то обаче се оказват празни, успехи, които идват за сметка на много по-важни неща. Академици, доктори, актьори, политици, бизнесмени, спортисти, чистачи често се стремят да получат по-високи доходи, по-ви­соки назначения или научни степени, само за да отк­рият по-късно, че в желанието си да постигнат поста­вената цел, са останали слепи за нещата, които наис­тина са били най-важни за тях и които сега са безвъзв­ратно загубени.

Колко по-различен би бил животът ни, ако знаем кое е важно за нас, и носейки този образ в себе си, живеем пълноценно, правейки това, което трябва. Ако стълбичката, по която се изкачваме, не е опряна на вярната стена, всяка стъпка ще ни приближава go погрешното място все по-бързо. Ние можем да бъдем много заети, много ефикасни, но ще бъдем наистина ефективни само когато в началото имаме предвид края.

Ако внимателно премислите какво искате да бъде ка­зано за вас на собственото ви погребение, вие ще отк­риете вашата дефиниция за успех, а тя може да се ока­же съвсем различна от тази, която сте имали досега. Може би славата, постиженията, парите и други неща, към които се стремим, дори не са част от вярната стена. Когато още в началото имаме предвид края, вие придобивате нова перспектива. Един човек попитал друг по повод смъртта на техен общ приятел: „Колко остави?“ Отговорът бил: „Остави всичко.“

Всички неща се създават два пъти

„В началото имайте предвид края“ се базира на принци­па, че всички неща се създават по два пъти.

Първото сътворяване е мислено, а второто – физическо.

Вземете за пример строежа на една къща. Вие създа­вате образа й във въображението си, преди още да по­ложите първата тухла. Опитвате се да си представи­те как точно ще изглежда. Ако искате фамилна къща, планирате удобен хол, плъзгащи се врати и приятен двор, в който да играят децата. Работите с идеи. Рабо­тите с ума си, докато добиете ясна представа за това, което искате да построите.

После правите подробна схема и изработвате стро­ителен план. Всичко това се прави преди първата коп­ка. Ако не го направите предварително, при второто, физическото създаване, ще са необходими промени, ко­ито ще ви струват двойно по-скъпо.

„Седем пъти мери, веднъж режи“ – гласи поговорка­та. След като се уверите, че първият план, първото сътворяване, е точно това, което искате, че всичко е премислено добре, чак тогава започвате да го осъщест­вявате, използвайки тухли и хоросан. Всеки ден ходите на строежа и давате подробни указания, съобразени с предварително изготвените планове, т.е. – още в нача­лото имате предвид края.

Всичко това е валидно и в бизнеса. Ако искате да има­те преуспяващо предприятие, вие ясно определяте как­во точно се опитвате да постигнете. Внимателно об­мисляте продукта или услугата, която искате да пред­ложите на пазара, след това организирате всички еле­менти – финанси, проучване, развитие, операции, мар­кетинг, личен състав, апаратура и т.н. – за да осъщес­твите намеренията си. Сериозността, с която още в началото гледате на окончателния резултат, определя дали ще успеете да създадете преуспяващо предприя­тие. Повечето провали в бизнеса се коренят в първото сътворяване, т.е в недообмисляне, недооценяване на на­чалния капитал, неразбиране на пазара или в липсата на бизнес план.

Същото важи и при възпитанието на децата. Ако ис­кате да отгледате отговорни, самодисциплинирани деца, вие трябва да имате предвид този желан резул­тат във всекидневното си общуване с тях. Не можете да се държите с децата си по начин, който накърнява тяхната самодисциплина и самооценка.

В различна степен хората използват този принцип в много области на живота. Преди да тръгнете на път, вие определяте посоката и избирате най-добрия марш­рут. Преди да засадите градина, я планирате в ума си. Написвате речта си, преди да я произнесете. Правите скица на дрехата, преди да започнете да я кроите.

В зависимост от степента, до която разбираме принципа за двете създавания и поемаме отговорност­та за тях, ние работим в нашия Кръг на Влияние и раз­ширяваме границите му.

Планирано или стихийно

По принцип всички неща се създават два пъти, но не всяко първо създаване е съзнателно. Ако не развиваме саморефлексията си и не сме отговорни за първите съз­давания в нашия личен живот, даваме възможност на другите хора и на обстоятелствата извън нашия Кръг на Влияние да ни оформят хаотично. Тогава живеем жи­вота си реактивно според сценарии, наложени от се­мейството, организациите, колегите или под натиска на обкръжаващата ни среда – сценарии, продиктувани от по-ранните ни години, от възпитанието ни, от по­ложението ни.

Тези сценарии са създадени от хора, не от принципи. Те са предизвикани от нашата уязвимост, от зависи­мостта ни от другите, от нуждата ни да се чувстваме приети и обичани, от копнежа ни да усещаме, че при­надлежим към нещо ценно и важно, че значим нещо за околните.

Независимо дали го съзнаваме или не, дали го контро­лираме или не, първото създаване съществува във всяка част от нашия живот. Ние сме второто създаване или на нашия собствен проактивен план, или сме продукт на замисъла на другите хора, на обстоятелствата и старите навици.

Уникалните човешки възможности за саморефлексия, въображение и съвест ни дават възможност да изслед­ваме първите създавания, да поемем отговорност за тях и да напишем свой сценарий.


СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРАСтивън Кови