„Нещата, които лежат пред нас и зад нас, са незначителни в сравнение с нещата, които са в самите нас.“
Оливър Уендъл Нопнс
Препоръчвам ви да намерите място, където ще бъдете сами и никой няма да ви прекъсва, докато четете следващите няколко страници. Освободете съзнанието си от всичко, освен от това, което четете и което ще ви помоля да направите. Не се тревожете за актуалните си задачи, за проблемите, за работата, за семейството, за приятелите. Просто се съсредоточете заедно с мен и отворете ума си.
Представете си, че отивате на погребението на свой близък. Представете си как паркирате колата, как слизате от нея. Забелязвате цветята, чувате траурната музика. Виждате лицата на приятелите и близките си, които са там. Изпитвате едновременно скръб от загубата, но и удовлетворение от факта, че сте познавали такъв човек. Това се излъчва и от лицата на хората около вас.
Когато стигате до ковчега и поглеждате в него, вие изведнъж разбирате, че виждате себе си.
Това е вашето погребение след три години.
Всички тези хора са дошли тук заради вас, всички те са дошли да изразят чувствата си на обич и признателност. Вие сядате и чакате службата да започне. Взимате програмата и виждате, че ще говорят четирима души. Първият е член на фамилията ви – родители, братя, сестри, съпруг/а, деца, братовчеди, племенници, чичовци, лели и други роднини дошли от цялата страна; вторият е един от приятелите ви, някой, който ви познава най-вече като човек; третият е от службата ви и от колегите, заедно с които сте работили в различни организации през живота си; четвъртият е от църквата или от някоя обществена организацията, в която членувате.
Сега помислете добре. Какво бихте искали всеки един от тях да каже за вас и вашия живот? Какъв сте били като съпруг или съпруга, майка или баща? Какъв сте били като син, дъщеря или братовчед? Какъв сте били като приятел? Като колега?
Като какъв човек бихте искали те да ви възприемат?
С какъв принос и с какви постижения бихте искали да ви запомнят?
Погледнете внимателно хората около себе си. Какво бихте искали да сте променили в техния живот?
Какво означава „в началото имайте предвид края“
Обърнете внимание на думите на Джоузеф Едисън:
„Когато застана пред гробовете на великите, всяко чувство на завист умира у мен; когато чета епитафиите върху гробовете, всяко прекомерно желание си отива от мен; когато се срещна с мъката на родителите, загубили своите деца, моето сърце се изпълва със състрадание; когато видя гробовете на родителите, отишли си на свой ред, аз мисля за суетата в скръбта за тези, които бързо ще последваме; когато видя крале, погребани до своите палачи; когато видя съперници, положени един до друг, или свети мъже, разделили света с техните борби и спорове, аз откликвам с мъка и изумление на тези малки състезания, разногласия и спорове на човечеството. Когато прочета датите на гробовете на някои умрели вчера, други преди 600 години, аз предчувствам онзи велик Ден, когато всички ние ще бъдем Съвременници и ще бъдем заедно.“
Всяка част от вашия живот – днешното и утрешното ви поведение и поведението ви в следващите месеци и години – може да бъде разгледана в контекста на цялото, на това, което наистина има значение за вас. Пазейки в съзнанието си идеята за този край, можете да бъдете сигурни, че каквото и да правите през всеки един ден от живота си, няма да нарушите критерия, който сте определили като изключително важен.
Защото тези преживени дни допринасят за осъществяването на представата и визията, която имате за живота си като цяло.
Да започнем с идеята за края, означава да започнем с ясно разбиране за нашето предназначение.
Защото знаейки накъде отиваме, ние по-добре можем да разберем къде сме сега, така че всяка стъпка, която предприемаме, да бъде в правилната посока.
Колелото на живота лесно може да ни завърти така, че улисани в работа, улисани в изкачването по стълбичката на успеха, да не забележим, че тя е опряна на друга, а не на правилната стена. Възможно е да бъдем заети – много заети – без да бъдем ефективни.
Хората често откриват, че са удържали победи, които обаче се оказват празни, успехи, които идват за сметка на много по-важни неща. Академици, доктори, актьори, политици, бизнесмени, спортисти, чистачи често се стремят да получат по-високи доходи, по-високи назначения или научни степени, само за да открият по-късно, че в желанието си да постигнат поставената цел, са останали слепи за нещата, които наистина са били най-важни за тях и които сега са безвъзвратно загубени.
Колко по-различен би бил животът ни, ако знаем кое е важно за нас, и носейки този образ в себе си, живеем пълноценно, правейки това, което трябва. Ако стълбичката, по която се изкачваме, не е опряна на вярната стена, всяка стъпка ще ни приближава go погрешното място все по-бързо. Ние можем да бъдем много заети, много ефикасни, но ще бъдем наистина ефективни само когато в началото имаме предвид края.
Ако внимателно премислите какво искате да бъде казано за вас на собственото ви погребение, вие ще откриете вашата дефиниция за успех, а тя може да се окаже съвсем различна от тази, която сте имали досега. Може би славата, постиженията, парите и други неща, към които се стремим, дори не са част от вярната стена. Когато още в началото имаме предвид края, вие придобивате нова перспектива. Един човек попитал друг по повод смъртта на техен общ приятел: „Колко остави?“ Отговорът бил: „Остави всичко.“
Всички неща се създават два пъти
„В началото имайте предвид края“ се базира на принципа, че всички неща се създават по два пъти.
Първото сътворяване е мислено, а второто – физическо.
Вземете за пример строежа на една къща. Вие създавате образа й във въображението си, преди още да положите първата тухла. Опитвате се да си представите как точно ще изглежда. Ако искате фамилна къща, планирате удобен хол, плъзгащи се врати и приятен двор, в който да играят децата. Работите с идеи. Работите с ума си, докато добиете ясна представа за това, което искате да построите.
После правите подробна схема и изработвате строителен план. Всичко това се прави преди първата копка. Ако не го направите предварително, при второто, физическото създаване, ще са необходими промени, които ще ви струват двойно по-скъпо.
„Седем пъти мери, веднъж режи“ – гласи поговорката. След като се уверите, че първият план, първото сътворяване, е точно това, което искате, че всичко е премислено добре, чак тогава започвате да го осъществявате, използвайки тухли и хоросан. Всеки ден ходите на строежа и давате подробни указания, съобразени с предварително изготвените планове, т.е. – още в началото имате предвид края.
Всичко това е валидно и в бизнеса. Ако искате да имате преуспяващо предприятие, вие ясно определяте какво точно се опитвате да постигнете. Внимателно обмисляте продукта или услугата, която искате да предложите на пазара, след това организирате всички елементи – финанси, проучване, развитие, операции, маркетинг, личен състав, апаратура и т.н. – за да осъществите намеренията си. Сериозността, с която още в началото гледате на окончателния резултат, определя дали ще успеете да създадете преуспяващо предприятие. Повечето провали в бизнеса се коренят в първото сътворяване, т.е в недообмисляне, недооценяване на началния капитал, неразбиране на пазара или в липсата на бизнес план.
Същото важи и при възпитанието на децата. Ако искате да отгледате отговорни, самодисциплинирани деца, вие трябва да имате предвид този желан резултат във всекидневното си общуване с тях. Не можете да се държите с децата си по начин, който накърнява тяхната самодисциплина и самооценка.
В различна степен хората използват този принцип в много области на живота. Преди да тръгнете на път, вие определяте посоката и избирате най-добрия маршрут. Преди да засадите градина, я планирате в ума си. Написвате речта си, преди да я произнесете. Правите скица на дрехата, преди да започнете да я кроите.
В зависимост от степента, до която разбираме принципа за двете създавания и поемаме отговорността за тях, ние работим в нашия Кръг на Влияние и разширяваме границите му.
Планирано или стихийно
По принцип всички неща се създават два пъти, но не всяко първо създаване е съзнателно. Ако не развиваме саморефлексията си и не сме отговорни за първите създавания в нашия личен живот, даваме възможност на другите хора и на обстоятелствата извън нашия Кръг на Влияние да ни оформят хаотично. Тогава живеем живота си реактивно според сценарии, наложени от семейството, организациите, колегите или под натиска на обкръжаващата ни среда – сценарии, продиктувани от по-ранните ни години, от възпитанието ни, от положението ни.
Тези сценарии са създадени от хора, не от принципи. Те са предизвикани от нашата уязвимост, от зависимостта ни от другите, от нуждата ни да се чувстваме приети и обичани, от копнежа ни да усещаме, че принадлежим към нещо ценно и важно, че значим нещо за околните.
Независимо дали го съзнаваме или не, дали го контролираме или не, първото създаване съществува във всяка част от нашия живот. Ние сме второто създаване или на нашия собствен проактивен план, или сме продукт на замисъла на другите хора, на обстоятелствата и старите навици.
Уникалните човешки възможности за саморефлексия, въображение и съвест ни дават възможност да изследваме първите създавания, да поемем отговорност за тях и да напишем свой сценарий.
СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРА – Стивън Кови