Алберт Айнщайн е казал: „Значителните проблеми, с които се сблъскваме, не могат да бъдат решени на същото ниво на мислене, на което сме били, когато сме ги създали или когато те са се появили“.
Ако се вгледаме около нас и в нас, откривайки проблемите, ще започнем да разбираме, че те са дълбоки, фундаментални и не могат да бъдат разрешени на нивото, на което са възникнали.
Необходимо е ново ниво на по-задълбочено мислене – парадигма, основана върху принципи, които по-точно описват нашите взаимоотношения – за да можем да разрешим създалите се проблеми.
Този нов начин на мислене е подход към личната и междуличностната ефективност, който се базира върху принципите, характера и модела „отвътре – навън“.
„Отвътре – навън“ означава да започнем първо със себе си, дори още по-точно, да започнем с най-вътрешната част от нас – нашите парадигми, характер и мотиви.
Ако искате да имате щастлив брак, бъдете човек, който поражда позитивна енергия и не позволява на отрицателните емоции да вземат връх в неговите отношения.
Ако искате да имате деца, които са отзивчиви и изпитват привързаност към вас, бъдете по-разбиращи, последователни и обичащи родители.
Ако искате да имате повече свобода и толерантност от страна на другите в работата си, бъдете по-отговорни, по-склонни да окажете помощ и по-инициативни.
Ако искате да ви вярват, бъдете достойни за това.
Подходът „отвътре – навън“ означава, че победите върху самите нас трябва да предшестват външните победи, че трябва да се научим да спазваме обещанията пред самите себе си, преди да ги даваме на другите.
Означава още, че няма да постигнем успех, ако поставяме личността пред характера и ако се опитваме да усъвършенстваме отношенията си с другите, преди да усъвършенстваме себе си.
„Отвътре – навън“ е продължителен процес на обновление, базиран на естествените закони, на които се подчинява човешкото развитие и прогрес.
То е спирала нагоре, която води до по-висши форми на отговорна независимост и ефективна взаимозависимост.
Хората стават нещастни, чувстват се като жертви с вързани ръце, съсредоточават се върху слабостите на другите и винят обстоятелствата за положението, в което се намират. Има семейства, в които всеки очаква другия да се промени и говори единствено за неговите прегрешения. Създават се спорове в службата, където хората губят по-голяма част от времето и енергията си за да създават правилници, които да принудят хората да действат така, сякаш съществува нещо като доверие между тях.
Убеден съм, че ако ние искрено желаем да разбираме и прилагаме тези принципи в живота си, ще преоткрием истината в думите на Т.С. Елиът:
„Не трябва да спираме да „пътешестваме“, и да изследваме и краят на нашето търсене ще бъде мястото, откъдето сме тръгнали и което ще видим така, сякаш го виждаме за първи път.“
СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРА – Стивън Кови