„Значителните неща никога не трябва да бъдат оставяни на произвола на незначителните.“
Гьоте
Бихте ли отделили няколко минути, за да напишете кратки отговори на двата въпроса:
1. Кое е нещото, което бихте могли да правите (но не го правите сега) и което, ако го правите редовно, би предизвикало огромна, положителна промяна във вашия личен живот?
2. Кое е нещото, което би променило по същия начин вашата работа или професионалната ви кариера?
Убеждението: „Вие сте създателят, вие сте отговорен“ – се основава на четирите уникални човешки дарби – въображение, съвест, свободна воля и себеосъзнаване (саморефлексия).
Той ви дава силата да кажете: „Тази програма, зададена ми от детството и от социалното огледало, не е здравословна. Този неефективен сценарий не ми харесва. Аз мога да се променя.“
Въображението какво е – способността да си представяме, да виждаме възможности, да създаваме в ума си картини на това, което все още не можем да видим с очи; и на съвестта – способността да открием нашата собствена уникалност и личните, морално-етични насоки, които ще ни позволят да се реализираме.
Ние имаме дълбок контакт с нашите основни парадигми и ценности и виждането за това какви бихме искали да бъдем.
Не можете да станете принципно ориентиран, без да осъзнаете и развиете своята проактивна природа.
Не можете да се превърнете в принципно-центрирани, без първо да сте осъзнали своите парадигми и да сте разбрали как можете да ги променяте и хармонизирате с принципите.
Не можете да станете принципно-центрирани, без виждането и насочването към вашия уникален принос.
Помнете, че управляването е коренно различно от ръководенето (лидерството).
Ръководенето е предимно дейност на дясното полукълбо на мозъка.
То повече прилича на изкуство, основано е на философия. Когато се занимавате с лично ръководене, вие трябва да си зададете най-съществените за вашия живот въпроси.
Знаейки отговора на тези въпроси, вие трябва да откриете и методите, чрез които ще можете да управлявате живота си в съответствие с вече дадените отговори. Способността ви да използвате ефективни методи на управление няма да ви помогне, ако се намирате в „погрешната джунгла“. Но всичко би било различно, ако се намирате във „вярната джунгла“. Всъщност, способността за добро управляване определя качеството, дори съществуването на второто създаване. Управляването е раздробяването, анализът, последователността, специфичното приложение, ляво-мозъчният аспект на ефективното самоуправление.
Управлявай отляво; ръководи отдясно.
Степента, до която сме развили независимата си воля във всекидневния живот, се измерва с нашата цялостност.
Цялостността всъщност е една от основните личностни ценности.
Тя изразява способността ни да даваме и спазваме обещания към самите нас, да следваме собствените си думи. Тя е честност спрямо себе си, фундаментална част от Етиката на Характера, същината на проактивното израстване.
Ефективното управляване означава най-важните неща да се сложат на първо място.
С други думи, ако управлявате ефективно самите себе си, вашата дисциплина идва отвътре, тя е функция на независимата ви воля. Вие сте не само последовател, следовник на своите дълбоки ценности, но и техен извор. Вие притежавате волята и онази цялостност, която подчинява чувствата, импулсите и настроенията ви на тези ценности.
За да съществува такова подчинение, трябва да разполагаме с цел, мисия, ясно чувство за посока и ценности, изгарящо ни отвътре „да“, което ни дава възможност да кажем „не“ на други неща.
Организирайте се и действайте съобразно приоритетите си.
По същия начин и в областта на организацията на времето всяко поколение използва опита на предишното, получавайки възможност по-добре да контролира живота си.
Първата вълна или поколение може да бъде характеризирано чрез бележки и списъци – едно усилие да се създаде приемственост и обхващане на многото изисквания, поставени спрямо човешкото време и енергия.
Второто поколение може да бъде характеризирано чрез календари и работни бележници. Тази вълна отразява опита да се погледне напред, да се предвидят бъдещи действия и събития.
Третото поколение представлява днешната организация на времето.
Третото поколение акцентира върху поставянето на цели – дългосрочни, средносрочни и краткосрочни – спрямо които времето и енергията се хармонизират с ценностите.
Свидетели сме на появата на ново, коренно различно четвърто поколение, което разбира, че „управляването и организацията на времето“ е погрешен израз, защото предизвикателството е не да управляваме времето, а да управляваме себе си.
Удовлетворението идва както от очакването, така и от реализацията.
Ние прекарваме времето си по един от тези четири начина.
| Спешно | Не толкова спешно |
| I ДЕЙНОСТИ: Кризи Неотложни проблеми важни проекти с краен срок за изпълнение | II ДЕЙНОСТИ: Превантивни мерки, СП дейности Изграждане на взаимоотношения Откриване на нови възможности Планиране, пресътворяване |
| Спешно | Не толкова спешно |
| III ДЕЙНОСТИ: Прекъсвания, някои телефонни разговори Някои писма, някои отчети и доклади Някои срещи Належащи въпроси Обичайни дейности | IV ДЕЙНОСТИ: Делнична работа Част от пощата Някои телефонни разговори Отношения с хора, които ни губят времето Приятни дейности |
Както виждате, двата фактора, определящи дейността, са спешно и Важно. Спешно значи „веднага“, „сега“, „на момента“. Спешните неща ни задействат. Телефонът, който звъни, е спешен. Много хора не могат да понесат мисълта, че ще го оставят да звъни.
Бихте могли часове наред да подготвяте някакви материали, след това да се облечете официално и да отидете в нечий офис, за да ги разисквате, но ако телефонът звънне, докато вие сте там, той ще се окаже по-важен от личната ви визита.
Когато позвъните на някого, не ви отговарят: „Изчакайте на телефона. Ще говоря с вас след 15 минути“. Но същите тези хора ще ви накарат да ги чакате в офиса им, докато свършат телефонния си разговор с някой друг.
Спешните неща обикновено са ясно забележими. Те ни притискат и изискват действие. Изправят се пред нас. Много често са приятни, лесни, вършат се с удоволствие, но също толкова често са и маловажни.
Важността е свързана с резултатите. Тя допринася за вашата мисия, за ценностите и приоритетните ви цели.
Hue реагираме на спешните въпроси. Важните, но не спешни неща, изискват повече инициатива и проактивност. Трябва да действаме, за да използваме възможностите и за да направим така, че да се случи това, което искаме. Ако не прилагаме Навик 2, ако нямаме ясна представа кое е важно и какви резултати желаем да постигнем, лесно можем да бъдем въвлечени в хаотичната игра на реакции спрямо спешното.
Погледнете за момент четирите квадранта в таблицата за организацията на времето. Квадрант I е едновременно важен и спешен. В него са включени важните резултати, които изискват незабавно внимание. Обикновено наричаме тези дейности „кризи“ или „проблеми“. Всеки от нас се е оказвал в подобни ситуации. Но Квадрант I „изяжда“ много хора – тези, които действат само когато са поставени в кризисни ситуации или са притиснати от проблеми и крайни срокове.
Квадрант I има способността да се увеличава непрекъснато, докато ви завладее напълно, ако вниманието ви е насочено само към него. Той е като люшкащ се сърф, върху който се опитвате да се качите за първи път и от който непрекъснато падате. Връхлита ви някакъв огромен проблем и ви събаря във водата, но вие продължавате да се катерите върху нестабилната дъска само за да се изправите срещу друг, още по-голям проблем, който ви нанася нов зашеметяващ удар.
Някои хора направо са съкрушени от безспирните проблеми. Единственото спасение, което те виждат, е бягството към маловажните и неспешни дейности в Квадрант IV.
Ако перифразираме Питър Дракър, ефективните хора не са настроени за проблеми, а за възможности.
Какво се изисква, за да кажем „не“
Казваме „да“ или „не“ на различни неща, обикновено много пъти на ден. Центърът, съставен от правилни принципи и концентрацията върху личната мисия ни дават сила да правим мъдри и ефективни преценки.
Почти е невъзможно да кажете „не“ на обичайните дейности от Квадрант III и на удоволствията от Квадрант IV, ако нямате по-мощно „да“, което да ви изгаря отвътре. Само когато притежавате саморефлексията, за да изследвате своята програма, и въображението и съвестта, за да създадете нова, уникална, принципно центрирана програма, на която можете да кажете „да“, само тогава ще имате достатъчно независима воля да кажете „не“ с усмивка и да подминете маловажното.
СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРА – Стивън Кови