Разликата между хората, които действат, поемайки инициативата, и хората, които не го правят, е като разликата между деня и нощта. Аз не говоря за около 25-50 процентната разлика в ефективността, а за разлика от 5 000 процента и нагоре, особено ако хората са умни, разбиращи и чувствителни към другите.
Ако чакате да бъдете задействани, вие ще бъдете задействани. А последствия ще има, независимо кой от двата пътя ще поемете.
Сега да погледнем какво би казал реактивният човек за това. „Хайде, погледнете фактите. Само позитивно мислене, самовнушение и самопомощ няма да ви помогнат. Рано или късно, трябва да видите действителността“.
Но точно в това е разликата между позитивното мислене и проактивността.
Да не видим действителността би означавало да приемем идеята, че онова, което ни се случва, трябва да определя нашите действия.
Фирмите, организациите, общностите от всякакъв вид, включително и семействата, също могат да бъдат проактивни. Те могат да комбинират съзидателността и ресурсите на проактивните индивиди, за да създадат проактивна култура в самите себе си. Организацията не би трябвало да се оставя на милостта на средата, тя може да поеме инициативата, за да постигне споделените ценности и цели на индивидите, които членуват в нея.
СЕДЕМТЕ НАВИКА НА ВИСОКОЕФЕКТИВНИТЕ ХОРА – Стивън Кови