Школите в областта на психологията се разминават значително при третиране на миналото и влиянието му върху индивида. Може би най-простият отговор би бил:
въздействието е такова, каквото искате или от каквото се нуждаете.
В някои случаи той се оценява като свръхопростен, защото силно травмираното детство например може да доведе до сериозно блокиране на развитието.
В общи линии е важно да осъзнаете, че никой няма „перфектно минало“ и че всеки е обременен с разстроено семейство, погрешно образование или пък неподходящи приятелства.
Основната трудност при оценяване въздействието на миналото върху настоящия ни начин на живот се състои в това, че то често се изтъква като виновник за неадекватните ни действия и поведение.
Докато, от друга страна, рядко му се отрежда честта да бъде причина за превъзходните ни проявления и успехи. Приписваме доброто на себе си, а за лошото обвиняваме миналото или някой друг.
Все пак миналото е от голямо значение за това, което сме сега, в този момент, защото то ни е довело дотук.
Всичко, което сме направили, което ни се е случило, целият натрупан опит ни е формирал такива, каквито сме в настоящето. Никой не би могъл да стори абсолютно нищо, за да промени която и да било част от миналото си. Невероятно е колко много енергия му посвещаваме, а тя не може да бъде използвана продуктивно.
Ако прекарвате голяма част от времето си с взор, вперен в миналото, и се чувствате виновни, като непрекъснато се питате и терзаете „какво би било, ако…“ или „само ако…“, значи пропилявате живота си.
Не живеете в настоящето и не давате най-доброто от себе си. Превръщате миналото в свой враг и му позволявате да краде от времето ви, тоест от вашия живот. Миналото ви, ще рече, всеки един момент до този, в който четете тия редове, си е отишло.
Приключило е, станало е недосегаемо, нищо не може да се промени. Най-добрият начин да се освободите от влиянието му е поредният парадокс.
Отърсете се с уважение. Престанете да го мразите, да съжалявате, да се борите срещу него, да го желаете и да го отричате. Просто приемете реалността, че сте имали някои неща и сте изгубили други. Няма връщане назад. Освен всички „глупости“ (миналото на всеки от нас е изпълнено с достатъчно много глупости) то съдържа и някои положителни моменти.
Важен е резултатът, че сте стигнали дотук. Надживели сте всичко.
Възнаградете себе си за оцеляването и уважавайте миналото си заради това, на което ви е научило. Ако не харесвате наученото, все пак отдайте заслуженото на преживяното, задето сте разбрали кое за вас е добро и кое не. Всичко научено си има своята стойност, ако не за друго, поне за да ни помогне да подредим приоритетите си, като намалим възможностите за избор.
Използвайте миналото, извличайки оптимална полза.
Вземете което ви е необходимо и си спомняйте за него с обич. Бъдете обективни. Прегледайте и подберете само най-доброто. Изхвърлете другото от паметта, поведението и живота си. Не се страхувайте от своето минало. Работейки върху това, потърсете помощ, ако задачата ви се струва непосилна.
Нали не искате да прекарате живота си, затънали в спомени?
Джобен психотерапевт – Сузана Макмахън