ЩИТОВИДНА ЖЛЕЗА
Символизира творческото самоизразяване. Болестите на жлезата свидетелстват за това, че трудно проявявате себе си.
Гуша
Увеличаването на щитовидната жлеза сочи, че върху вас се упражнява силен натиск. По-точно, вие самите оказвате натиск върху себе си с помощта на околните. Изпитвате чувството, че животът ви атакува. Смятате, че постоянно ви унижават и ви се налага да търпите това унижение. Чувствате се жертва, нереализирана личност. Изпитвате обида и омраза към натрапеното в живота. Появява се усещането за съсипан живот.
Много е важно да се научите да се грижите за себе си, да сте наясно с желанията и потребностите си, да умеете да ги изказвате открито. Да бъдете самите себе си – това е прекрасно лекарство.
Понякога от гуша страдат и децата. В такива случаи болестта отразява определено поведение и на детето, и на родителите.
ТУМОРИ, РАК
Хората са си изградили стереотип на мислене, според който ракът е неизлечим. И когато лекарите съобщят на болния или на роднините му подобна диагноза, за мнозина тя звучи като присъда. Но не трябва да се отчайвате. Както гласи народната мъдрост: „Няма неизлечими болести, има неизлечимо болни.“
Още преди две хиляди години известният китайски лекар Сма Тхиен определя пет типа хора, които не се поддават на лечение:
1) инатчии, които е безсмислено да бъдат убеждавани в противното;
2) алчни хора, които в стремежа си да натрупат богатство, забравят за здравето си;
3) разпуснати хора, които не искат да се откажат от пагубните излишества и навици;
4) болни, които са толкова слаби, че не могат да си взимат лекарствата;
5) хора, които се доверяват повече на шарлатаните, отколкото на лекарите.
Знам със сигурност, че всяко заболяване може да се излекува, ако болният поеме отговорност за болестта и здравето си.
Първото, което трябва да направите, за да се излекувате, е да отхвърлите вярата в това, че заболяването ви е неизлечимо. То е неизлечимо с външни средства, със средствата на ортодоксалната медицина, защото тези средства не отстраняват причината, а се борят с последствията. За да се излекувате, трябва да надникнете вътре в себе си. И тогава появилата се от нищото болест ще се върне обратно в нищото.
Един юдейски цар се разболял от тежка болест. Посъветвали го да се обърне към Бог. Но той се обърнал към лекарите и след две години починал.
Да се обърнеш към вътрешното си „аз“ – това означава да се обърнеш към Бог. Нали Бог е в душата на всеки един от нас. Необходимо е да откриете вътре в себе си вечния източник на сила и здраве. Вътре в нас имаме всички необходими ресурси. Намерете достъп до тях.
Сега си помислете кои ваши пагубни мисли и емоции са провокирали болестта.
Новообразувания, тумори, кисти
Те се образуват, когато таите в душата си стари обиди и силни негативни изживявания. Вие постоянно си ги припомняте, подхранвате, трупате ги в определено място на тялото си. Открих, че пълното освобождаване от старите обиди може напълно да ви излекува от всеки тумор.
Има и друга причина за появата на тумори – това е засилващата се и растяща омраза към света, себе си и хората. Появява се увереност, че животът не може да ви поднесе нищо добро.
Понякога новообразуванията са признак за „разрастващи се“ угризения на съвестта.
Рак
Тази болест означава стара, спотаена обида, гняв и яд, омраза и желание за отмъщение, които буквално „изпепеляват“ тялото. Това е дълбока подсъзнателна, душевна, незаздравяваща рана. Това е силен и доста разраснал се вътрешен конфликт със самия себе си и със заобикалящия свят.
Горделивостта и породените от нея високомерие, чувство за вина и наказание, осъждане и презрение, дълбокото отвращение от хората водят до появата на тази болест. Ако във възгледите си човек се оприличава на ракова клетка, той провокира появата на рак в тялото си.
Как работи здравата клетка? На първо място, тя се грижи за целия организъм и изпълнява за него специфични функции. В отговор организмът се отплаща със същото: осигурява на тази клетка всичко необходимо. Здравата, нормална клетка „разбира“, че благополучието й зависи от благополучието на целия организъм и затова му отдава всичките си сили. За нормалната клетка целият организъм е Бог, тоест източникът на нейния живот, благополучие и процъфтяване.
Как се държи раковата клетка? Тя не се интересува от интересите на организма като цяло. Грижи се само за себе си. Тя не знае откъде си набавя всичките хранителни вещества. Раковата клетка дори не подозира, че с поведението си унищожава целия организъм, а това означава, че след смъртта на организма тя самата също ще умре. Тоест, с действията, с жизнената си дейност раковата клетка унищожава целия организъм, включително и себе си.
Но Вселената, този цялостен организъм, в който живеем, не може да позволи един човек с раков мироглед да унищожи цялата Вселена. Затова този човек, според универсалните закони, трябва да бъде унищожен. Оказва се, че човек унищожава себе си чрез своя мироглед.
Сега много хора са заразени с раков мироглед. Именно затова смъртността от злокачествени тумори съгласно статистиката заема второ място. Тези хора са готови да унищожат света, в който живеят, защото той им се струва несъвършен. Те презират, сърдят се, ненавиждат и отмъщават, мислено унищожавайки при това заобикалящия ги свят, Вселената. Хората с раков мироглед просто не разбират, че Вселената се отличава с изключителна хармония, справедливост и съвършенство. Защото в нея действа универсалният закон: „На всекиго според вярата му, мислите му!“ Хората трябва да разберат, че не Вселената е несъвършена, а техният мироглед, тоест не самият свят, а техният модел за този свят.
Ракът се ЛЕКУВА. За това обаче не е достатъчно въздействието на традиционните средства: химия, облъчване, оперативна намеса. Всичко това потиска болестта и отлага проблема за по-нататък, тъй като така не се отстраняват причините. Все пак ракът – това е болест на целия организъм. За да се излекувате от рак, трябва преди всичко да се отървете от раковия мироглед.
Локализацията на болестта, тоест мястото на нейната проява, също зависи от нашите мисли и емоции.
Например, поражението на половите органи означава, че е наранена вашата женственост или мъжественост.
Ракът на матката свидетелства за „смъртната“ обида на жената към мъжете, заради които тя не желае да живее.
При мъжете всичко протича по същия начин, само че обидата при тях е в друг план. Ракът може да порази тестисите или простатата. Тоест, органите, които, както помните, отговарят за мъжките принципи.
Появата на рака на гърдата означава, че поставяте себе си на последно място в живота, сами се отказвате от грижи и внимание, а след това „до смърт“ се сърдите на другите хора, защото те се отнасят зле с вас.
Трябва да съществува стабилен баланс между това, което „поглъщате“, и онова, което давате на другите. Като се зареждате с любов, като правите света си по щастлив и радостен, вие помагате на другите. Грижите се за себе си, „подхранвате се“ с любов и радост. И по такъв начин се появява онова, което можете да споделите със заобикалящите ви хора.
Пораженията на храносмилателния тракт са свързани с принципа на усвояване, приемане на събитията и освобождаване от всичко ненужно в живота.
Какво трябва да направите, за да се излекувате?
Първо. Трябва да поемете отговорност за живота си, за болестта си и за здравето си.
Второ. Необходимо ви е силно желание да живеете. И най-важното – да решите за какво. Помислете за целта и смисъла на живота си.
Трето. Трябва да освободите съзнанието си от всичко чуждо. От негативните мисли, емоции и черти от характера, които ви водят към смъртта. Започнете да работите върху себе си. Обърнете внимание не само на стереотипа си на мислене. Променете и начина си на живот: храненето, работата, физическата активност. Внесете в живота си живото, светлото, радостното начало.
Има специални техники за активна визуализация, които се използват в съвременните ракови центрове.
Сега се събират все повече и повече сведения и примери за успешно лечение на ракови заболявания. Всички са чували за писателя Солженицин, на който лекарите му открили рак. Но той успял да преодолее болестта. Мисля, че в това отношение му е помогнала неговата творческа дейност. Той успял да изрази в книгите си чувствата, които буквално го „изяждали“.
Има и други известни примери.
Ще цитирам един откъс от книга на Луиз Хей, в която се описва историята на нейната болест и успешното й лечение.
„…Един прекрасен ден ми откриха рак. Ракът се появи при мен по женски, в областта на влагалището. Изпаднах в паника. Въпреки че работата ми беше свързана с оказването на помощ на хората, аз разбирах, че ми се предоставя уникална възможност да изпитам принципите, които проповядвах, на свой гръб. В края на краищата аз самата бях написала книга за това, че ракът е просто натрупана обида и че ако се избавим от нея, болестта може да бъде преодоляна. Разбирах, че още не бях успяла да се справя с натрупаните в детството обиди и в този смисъл ми предстоеше много работа.
Думата „неизлечимо“ лично за мен означава само едно: това е състояние, което не може да бъде излекувано по традиционния начин. Затова трябва буквално да се потопим във вътрешното си „аз“, за да намерим начин за лечение. Ако се бях съгласила да ми направят операция и не бях направила нищо, за да преодолея старите убеждения, лекарите щяха да продължат да режат бедната Луиза, докато от нея не останеше нищо. Ако се бях съгласила на операция и освен това бях променила начина си на мислене, който бе провокирал рака, болестта нямаше да се върне при мен. Ако ракът или някаква друга болест се повтарят, мисля, че проблемът не е в това, че не са били премахнати изцяло. Причината е, че човек не е променил нищо в съзнанието си и по такъв начин отново е създал същата болест, макар, може би, и в друга част на тялото. Също така вярвах, че ако прочистя психологическото си поле, операция няма да ми е необходима. Казах на лекуващия лекар, че в този момент нямам пари за операция, а той на свой ред ми съобщи, че са ми останали само три месеца живот. Веднага се захванах за работа. Започнах много да чета за нетрадиционните начини на лечение. Отидох в специализиран здравен магазин и си купих всички книги за рака. В библиотеката прочетох всичко, което можах да открия за тази болест. Особено ме заинтересува науката за кожните рефлекси. Мислех да се свържа с някой, който се занимава с това. Веднъж отидох на една лекция. Обикновено обичам да съм отпред, но този път седнах по-назад. Към мен се приближи един човек и седна до мен. Оказа се, че именно това беше човекът, когото аз търсех (занимаваше се с кожни рефлекси). Той започна да ме посещава в дома ми три пъти седмично и много ми помогна.
Също така добре разбирах, че трябва да се науча да се обичам и уважавам много повече. В детството си получавах много малко любов и никой не ме бе научил как да се обичам. Просто бях възприела отношението към мен с постоянните критики и това се превърна в моя втора природа.
Понякога най-голямата трагедия се превръща в щастие за нас. Не можете да си представите до каква степен ме промени болестта. Аз напълно преосмислих ценностите си. Започнах да възприемам живота по друг начин и повече да ценя нещата, на които не бях придавала никакво значение, преди да се разболея…“
Синелников, Валерий – Възлюби своята болест