Нещастни случаи и случайности от всякакво естество не съществуват. В това съм дълбоко убеден.
Нещастните случаи не са нищо друго, освен подсъзнателна закономерност. Ние сами си създаваме травматични ситуации.
Ядът по отношение на някого, желанието да отмъстите, да ударите някого и чувството за безизходност веднага предизвикват нещастен случай или травматична ситуация.
Заобикалящият ни свят ни принадлежи и затова, когато се ядосваме на другите, ние изразяваме агресия и задействаме програма за саморазрушение по отношение на себе си. Нали все още никой не е отменил закона за запазване на енергията?!
Когато се ядосваме на себе си, чувстваме се виновни, когато буквално си търсим наказанието, то ни сполетява във вид на нещастен случай. Травматизмът е външна проява на чувството за вина, самонаказването. Това е гняв, обърнат към самите нас.
Ако изпаднете в такава ситуация, не се възприемайте като нещастна жертва. Обърнете се към вътрешното си „аз“ и разкрийте мислите и поведението си, които са провокирали травматичната ситуация.
Травматичните ситуации се създават с определени позитивни намерения.
Често те са възможност да си осигурите вниманието и съчувствието на другите. Ние стенем от болка, понякога за дълго се залежаваме в леглото. Промиват ни раните, грижат се за нас, проявяват внимание. И онази склонност към насилие, която е провокирала травматичната ситуация, постепенно изчезва.
Болката изобщо, всяка болка – това е признак на чувство за вина. Болката може да бъде физическа и душевна.
Вината винаги търси наказание, а наказанието създава болка и страдания. Ако има хронична болка, тя означава наличието на постоянно чувство за вина. Обърнете се към вътрешното си „аз“, намерете това чувство за вина. Отърсете се от него и болката ще мине.
Във всяка ситуация всеки човек постъпва по най-добрия начин. Така е устроено подсъзнанието – то избира най-подходящия начин на поведение. Тогава, в миналото, в онази ситуация сте направили най-добрия избор. Струва ли си да се наказвате, че сте действали по най-добрия начин, на който тогава сте били способни?
Натъртвания, синини, изгаряния, малки ранички, рани по тялото, язви
Всички тези проблеми са проява на гнева, който сдържате в себе си. Той се връща обратно при вас във вид на рани и болки.
Счупвания на костите, спуквания
Това означава бунт срещу чуждата власт, неспособност и неумение да отстояваме себе си. Вашият гняв и омразата ви се връщат обратно при вас и буквално ви карат да „пречупите“ съпротивата си или да „разчупите“ убежденията си.
Във физиката има един фундаментален закон: „Силата на действието е равна на силата на противодействието.“ Научете се да се възползвате от него в живота. Ако вярвате, че справедливостта може да възтържествува само с помощта на насилието, вие автоматично привличате насилието в живота си.
Ситуацията със счупванията ни подсказва, че трябва да въведем ред в нагласите си, в „скелета“ на съзнанието си. Нуждаем се от твърда и здрава основа за убежденията си. И в същото време трябва да преодолеем закостенялостта, закоравелите участъци от съзнанието си. Трябва да съчетаем гъвкавостта и твърдостта в убежденията си, тъй като здрави кости са гъвкавите и твърди кости.
Изкълчване, разтягане на мускули и сухожилия
Гняв и яд. Гняв и съпротивление. Обида. Желание за отмъщение. Това е непълен списък на пагубните емоции, които могат да доведат до травми от подобно естество.
По този начин подсъзнанието може да попречи на човек да прояви гняв и насилие. То създава своеобразно препятствие за желанието да ударите някого.
Синелников, Валерий – Възлюби своята болест