Човечеството би могло да постигне невероятни успехи, ако беше по-трезво.

Гьоте

Лечим ли е алкохолизмът? Да, алкохолизмът е лечим!

Смея да твърдя това най-отговорно. До този извод стигнах след дългогодишна лекарска практика. Успях да открия причините за тази страшна болест, от която страдат не само болните, но и тяхното обкръжение.

Тези причини се крият дълбоко в подсъзнанието на човека.

В резултат на упорита работа изясних, че хората, страдащи от прекалено силно влечение към алкохола, имат в подсъзнанието си определени програми за поведение.

Нарекох ги „програми за алкохолизъм.“

Те се предават по наследство или се формират през живота под въздействието на силен емоционален стрес.

Затова при лечението на алкохолизма е изключително важно откриването на тези програми, неутрализирането им и създаването на нови програми за поведение, насочени към здравословен начин на живот без алкохол.

С други думи, за да се отървете от стария порок, трябва да си създадете нови положителни навици.

Съвременните методи за въздействие върху алкохолиците (имплантиране на ампули, инжекции, таблетки, чай, кодиране) имат само временен ефект, потискат болестта, вкарват я по-надълбоко в подсъзнанието. Често подобно насилие върху психиката води и до сериозни нарушения (появата на раздразнителност и агресия, особености в поведението, импотентност, тъга и депресия, травматизъм). Лекарствата и кодирането само отлагат решението на проблема и не отстраняват истинските причини за това заболяване.

А те се крият в подсъзнанието.

Оказва се, че когато човек се кодира, без да желае да отстрани вътрешните, подсъзнателни причини, той просто се разболява от друга болест или прехвърля проблема върху децата си.

Има ли изход? Разбира се, че има! А всички необходими ресурси за лечението се крият вътре в човека. Просто трябва да осигурите достъп до тях.

Алкохолизмът може (и това го знам от практиката си) да се излекува (именно да се излекува, а не да се потисне) само когато човек е готов да поеме върху себе си отговорността за своята болест и за оздравяването си.

Преди всичко трябва да е налице непреодолимо желание на всяка цена да се отървете от недъга, да се простите с миналото си, да намерите себе си, да станете друг човек, да започнете нов живот без алкохол. Много неща зависят от вас, само от вас.

Безпределната вяра в самия себе си и в лекаря могат да предизвикат чудото на изцелението.

Необходимо е да работите върху себе си.

На пръв поглед всичко е ясно: алкохолът е отрова. Той е вреден за здравето. Той поражда всички житейски несгоди, руши семейства, човек губи работата си, деградира психически. За това е говорено и писано много. Но защо хората продължават да се тровят?

„Силата на действието е равна на силата на противодействието.“

Този фундаментален закон на физиката ни е известен още от училищната скамейка. Оказва се, че колкото повече приказваме, че алкохолът е зло, и колкото повече се борим с него, толкова по-активно става това зло и толкова по-трудно ни е да се преборим с него.

Алкохолизмът е болест на личността, а алкохолът е своеобразно „лекарство“ за болната душа.

Тоест, не алкохолизмът създава болестта, просто душата на човека вече е болна.

У него се появява болезнена потребност от наркотичен химически препарат, за да облекчи състоянието си. Затова на първо място трябва да се лекува душата на болния и тогава необходимостта от наркотик сама ще отпадне.

Представете си човек с болно сърце. Той се нуждае от нитроглицерин, за да се справи със спазмите на съдовете и да облекчи състоянието си. Този препарат не лекува и не отстранява причините за болестта. Но какво ще се случи, ако лишим изведнъж болния от това средство? Човекът може да умре. Затова, на първо място, този болен трябва да излекува сърцето си, отстранявайки причините за заболяването, и тогава вече той няма да се нуждае от нитропрепарати.

Същото е и с алкохолика. Душата му е болна. Тя е заразена с вируса на страха и омразата, ревността и обидата, яда и отчаянието.

А алкохолът помага за известно време да бъдат неутрализирани тези разрушителни емоции, да потънат в наркотична забрава.

Разбира се, алкохолът не лекува болната душа. Той само за известно време облекчава душевните и физическите страдания на болния. И като всеки химически препарат, алкохолът има вредни странични последици и за тялото, и за психиката. Токсичните продукти от разпада (алкохолните метаболити) се натрупват във вътрешните органи, особено в черния дроб и в главния мозък, като оказват разрушителното си въздействие.

Получава се, че, от една страна, алкохолът е отрова, а от друга – помага на болния (макар и за известно време) да облекчи страданията си.

Алкохолизмът съществува до ден днешен, именно защото някои хора се нуждаят от него. Те са готови да бъдат негови роби и да му отдадат волята и енергията си срещу възможността да се почувстват по-спокойни и по-сигурни за кратко. Струва ли си да се плаща такава висока цена за илюзията за щастие? Струва ли си да отдадем целия си скъпоценен живот и енергия за няколко минути наркотична забрава?

Край, стига! Трябва да отдадем всичките си сили не за борба със злото на алкохолизма, а за самоусъвършенствуване и саморазвитие. Човекът – това е най-великото творение на природата. На него му е предоставено това, с което не разполагат нито растенията, нито животните. Този дар е възможността за саморазвитие, обучение на нещо ново, възможност за опознаване на истината.

Какво да направим?

На първо място – да престанем да възприемаме алкохола като зло. Още Омар Хаям пише:

Забраната на виното е закон,

който се съобразява с това

кой пие, кога, много ли, с кого.

Когато са спазени всички тези условия,

пиенето е признак на мъдрост, а не на порок.

Ако имате проблеми с употребата на алкохол, не бързайте да се критикувате. Първо се вгледайте в себе си и разберете защо го употребявате. Каква е ползата ви от него? Да, да! Точно така – каква е ползата ви? За да ви стане по-ясно, ще ви дам примери. Алкохолът е изпитано наркотично средство за получаване на достъп до определени емоционални състояния. С други думи, при употребата на алкохол всеки човек има една цел – да промени емоционалното си състояние.

Например, благодарение на алкохола мнозина постигат чувство за разкрепостеност и свобода. Едни го използват при деловото си общуване като ритуал за облекчаване на сключването на сделки. Други – просто за да постигнат по-откровено и свободно общуване с приятелите.

На някои хора алкохолът им помага да се отпуснат и да се почувстват по-разкрепостени при запознанство и сексуално общуване. Със сигурност мъжете си спомнят как на младини са пили „за смелост“ и са напивали момичетата, за да бъдат по-достъпни. Понякога това е просто необходимо, тъй като обществото налага определени забрани върху секса. След като мъжът и жената се научат да изразяват свободно и естествено сексуалността си, необходимостта от алкохола отпада от само себе си.

Понякога хората прибягват до алкохола, за да преодолеят физическото натоварване, да се отпуснат и починат.

Мнозина използват алкохола като начин за освобождаване от психическото напрежение, за да избягат от реалността и натрупалите се проблеми. Един вид „да се напием и да забравим“. Но това е самоизмама. Проблемите не се решават по този начин, напротив – появяват се нови. Трябва да решаваме проблемите, а не да бягаме от тях. От себе си не можеш да избягаш. Как можеш да се скриеш от реалността? Още повече, че ние сами създаваме тази реалност. А щом я създаваме сами, значи не трябва да бягаме от нея, а да я променяме. При това, трябва да започнем от промяната на самите себе си.

Освен това, концентратът повдига настроението, ставаме весели и уверени в себе си. Нима не е хубаво да почувстваме удовлетворение, радост от живота, прекрасно настроение? Да, но по какъв начин?

Алкохолът, подобно на наркотик, предоставя на човек възможност да изпита удоволствие, радост, да се разсее от ежедневието, да се отпусне, „да се забрави“, в края на краищата.

Но всичко това е измамно. Веселието е отдих за душата. А веселието и радостта под въздействието на алкохола е веселие под упойка. Упойката минава и остава празнота. Алкохолът не ви учи да решавате жизненоважните проблеми, а по-скоро обратното – създава нови. Кръгът се затваря.

Разбира се, няма нищо лошо в употребата на концентрати с цел изпадане в някакви определени емоционални състояния. Но ако алкохолът е единственият начин за постигането им, това вече е ограничение и зависимост. По този начин човек става роб на химическото вещество с наркотично въздействие, каквото е алкохолът. Волята на човека се подчинява на алкохола. Колко висока е цената за няколко минути наркотичен сън!

Запишете позитивното намерение (функцията) на употребата на концентрати. Това е първата стъпка по пътя на лечението.

Сега започнете да създавате нови начини за постигането на тези състояния. Нека те са по-ефикасни и по-надеждни от алкохола. Има едно златно правило:

„Ако искате да се отървете от някой вреден навик, създайте си нови полезни навици.“

Създайте си възможност за избор още сега. Не отлагайте за после. Престанете да тровите собствения си живот и живота на близките си.

Новите начини на поведение са новите мисли, чувства и емоции, новото отношение към себе си и към близките си, към останалите хора и към заобикалящия свят. Това са нови възгледи по отношение на различни ситуации в живота, нови реакции по отношение на събитията.

До този момент не сте имали избор и сте били роб на наркотика, не сте могли да се откажете от него. Сега вече имате избор. Разполагате с нови начини на поведение, които са по-добри от алкохола. Имате нови полезни навици. Поздравете се! От този момент тръгвате по пътя към свободата.

Оказва се, че проблемът с прекомерната употреба на алкохол може да бъде решен, ако се освободите от подсъзнателната агресия към себе си и към заобикалящия ви свят. Трябва да промените мирогледа си, да си създадете нови начини на поведение. Да отворите живота си за любовта и радостта, душевното спокойствие и хармонията. И тогава ще отпадне необходимостта от наркотик като алкохола. Все пак, здравата душа и здравото тяло не се нуждаят от никакви наркотични „лекарства“.

Как да преодолеете негативните агресивни мисли и емоции? За целта е необходимо да промените мирогледа си, да направите преоценка на ценностите си. Друг път няма.

Да направим някои изводи. Ако човек страда от алкохолна зависимост, за пълното му лечение е необходимо:

1) да има непоколебимо намерение на всяка цена да се отърве от порока си и да започне нов здравословен начин на живот без алкохол;

2) да разбере защо му е бил необходим алкохолът. Каква полезна функция е играл той за него?

3) да създаде и да започне да използва нови начини на поведение, нови полезни навици, тоест да се сдобие със свобода на избора;

4) да се освободи от отрицателните агресивни мисли по отношение на самия себе си и на заобикалящия го свят. Да промени мирогледа си.

Синелников, Валерий – Възлюби своята болест