Смятам, че хората сами създават не само своите болести, но и всички болестотворни микроорганизми. Те ги създават от нищото, от безвъздушното пространство, от чистата енергия чрез силата на своята мисъл. Само че тази сила е пагубна и болестотворна. Тоест, напрежението, паниката и хаосът в колективния безсъзнателен разум създават вируси или микроби, които подпомагат възникването на болестта.
Възпалението в организма означава, че имате „възпалено“ съзнание, въображение. То може да бъде предизвикано от силен гняв, ярост, обида, желание за отмъщение, страх. „Възпалените“ мисли се проявяват във вид на цирей, абсцес и треска.
„Ами инфекцията?“ – ще попитате вие.
Самите бактерии и вируси изобщо не представляват никаква опасност. Те са част от околната среда, част от природата и изпълняват някакви важни функции. Например, има бактерии, които живеят в червата ни и подпомагат храносмилателния процес. Микробите и вирусите сами по себе си не са агресивни, но когато се окажат в агресивна среда, стават болестотворни и токсични. „В замърсената почва растат плевели.“ Или, както е казал известният учен-микробиолог Луи Пастьор: „Микробите са нищо, почвата е всичко.“ А ние подготвяме почвата чрез мислите си. С добрите мисли я наторяваме, с агресивните я замърсяваме. И тук има две възможности. Първата е да се унищожи инфекцията с помощта на антибиотици. Но както показва практиката, този път е без изход, тъй като се създават устойчиви щамове на микроорганизмите, които вече не се поддават на въздействието на препаратите. Медицината е принудена да създава все по-силни химически лекарства, но това води до отравянето на целия организъм.
Има и втори вариант – да се отървете от агресивните мисли и емоции, които създават хранителна среда за микробите, и по този начин да повишите имунитета си. Изборът е ваш. Не е нужно да се борите с микробите, трябва да се сприятелите с тях.
Едно толкова често срещано инфекциозно заболяване, като грипа, а и изобщо всяка простуда, говори за това, че в живота ви се случват едновременно прекалено много събития. А това поражда напрежение, тревога и хаос, раздразнение и обърканост. Натрупали са се големи и малки конфликти, емоционален стрес, обиди. В този случай болестта изпълнява позитивна функция – да получите внимание, да се освободите от някакви задължения, да отпочинете, да полежите в леглото един-два дни и да подредите мислите си.
Болестта може да бъде провокирана от страха, който изпитвате по отношение на здравословното си състояние, страха да не се разболеете, вярата ви в статистическите данни. В този случай вие приемате отрицателните обществени настроения и реагирате на негативните нагласи на заобикалящите ви хора.
И ако сега в живота ми има някакъв нерешен проблем, аз съсредоточавам всичките си лични усилия върху неговото решаване. Моля подсъзнателния си разум да създаде нови мисли и начини на поведение за намирането на най-доброто решение в тази проблемна ситуация.
Аз изцяло и напълно се доверявам на себе си и на Вселената.
Затова съм спокоен.
И болестта се изнизва покрай мен.
Имунната ми система работи прекрасно.
Аз просто избирам да бъда здрав, да се наслаждавам и да се радвам на живота.
Това е моят избор.
Синелников, Валерий – Възлюби своята болест