Всяко решение е свързано с миналите ни преживявания (съхранени в състоянията на тялото ни), както и с настоящата ситуация.
Историята с решенията обаче има и още един елемент – предвижданията за бъдещето.
Из цялото животинско царство всяко създание е устроено така, че да търси възнаграждение – храна, вода, пари, мода, образование…
Проблемът при всяко възнаграждение, било то основно или абстрактно, е там, че изборите обикновено не дават плод незабавно. Ние почти винаги трябва да вземаме решения, при които избраният курс на действие носи възнаграждение в по-късен момент.
Ходим на училище години наред, защото ценим идеята за бъдещата диплома, заробваме се с работа, която понякога не ни харесва, заради надеждата за бъдещо повишение и се насилваме да правям мъчителни упражнения във фитнеса с цел да отслабнем.
Да сравним различните варианти, означава да припишем стойност на всяка от тях в рамките на една обща валута – на очакваното възнаграждение, – а после да изберем варианта с най-висока стойност.
Да вземем следния сценарий: разполагаме с малко свободно време и се опитваме да решим какво да правим.
Например. Трябва да се видя с прятелка. Трябва да помисля за бъдещети си идеи за работа. Искам също да заведа сина си в парка. Как да отсъдя сред това множество от алтернативи?
Нещата биха били лесни, разбира се, ако можех да сравня пряко преживяванията, като изживея всяко от тях, а после да върна времето назад и накрая да избера пътя си според това кой резултат е бил най-добър. Как да погледна в бъдещето?
Да гледаме в бъдещето е нещо, което човешкият мозък прави постоянно. Бъде ли изправен пред решение, нашият мозък прави симулация на различните изходи, за да създаде макет на евентуалното бъдеще.
В мислите си ние можем да се откъснем от настоящия момент и да отпътуваме към един свят, който още не съществува.
Симулирането на някакъв сценарий в ума ми обаче е само първата стъпка.
За да избера между въображаемите сценарии, аз се опитвам да преценя какво възнаграждение ме очаква във всяко от тези потенциални бъдеща.
Когато симулирам зареждането на килера ми с провизии, изпитвам чувство на успокоение от собствената си организираност и от избягването на несигурността.
Представата, че водя сина си в парка, ми вдъхва радост и усещането за възнаграждение, изразяващо се в семейна топлота.
Нашата преценка за всичко наоколо е променлива, защото доста често предвижданията ни не съвпадат с онова, което наистина се случва.
Ключът към успешното научаване се крие в проследяването на тази грешка в предвиждането: разликата между очаквания резултат от даден избор и действително случилия се резултат.