Тревожността, когато съответства по своята изразеност на конкретната ситуация, е една природосъобразна реакция.
Тя е един от механизмите, сигнализиращи за необходимостта от подготовка на организма да реагира при променящи се ситуации, изискващи екстремно напрежение, както физическо, така и психическо.
В резултат на развитието на мисловната дейност човекът притежава уникалната способност да предвижда евентуалния резултат от своите действия или бездействие. Прогнозирането на развоя на събитията е най-често все пак вероятностно. Неизбежно за мислещия човек възникват повече от една алтернативни възможности за начина, по който може да се развие едно събитие и той трябва да избира между тях.
Това ще рече, че в неговото предвиждане се включва като възможност и неуспехът. Тази непълна сигурност в прогнозирането на резултата поражда тревожността – очакването на една неблагоприятна перспектива, която е възможна, но не задължителна и неизбежна.
Нормална тревожност
Както изтъкват някои автори тревожността е емоционално преживяване, което „се движи между надеждата и опасението“.
До коя крайна алтернатива ще се доближи зависи, разбира се, преди всичко от пораждащата тревожност ситуация и нейната релативна значимост за индивида. Не без значение е и личностната структура на реагиращия.
Хората се различават по своята готовност да изпадат в състояние на тревожност.
Тревожността, както и страхът са емоционални реакции, а емоциите се включват в характеровата структура.
Типичен пример за нормална тревожност е т.нар. „стартова готовност“ преди спортно състезание или сценична изява. В нея се включват физиологичната, психологичната и социалната компонента на тревожността. Тя е нормална, защото е свързана със силно желание за успех, води до мобилизиране на физическите сили, на съсредоточаването, на правилната мисловна оценка за степента на подготвеност и тренираност, за силата на конкурентите. При старт в бягането напр. се обмисля най-правилната тактика за заемане на позиция, за разпределяне на силите в различните етапи, оценява се посоката и силата на вятъра и пр. физиологическата подготовка с наближаването на стартовия сигнал води до напрежение на мускулатурата, зачестяване на пулса, ускоряване на дихателния ритъм.
Психическата подготовка се състои в пълно съсредоточаване за навременно чуване на сигнала и бързо отреагирване. Почти неизбежно в съзнанието се борят двете алтернативи – желанието за победа и възможният неуспех. Тази тревожност е нормална. Дори рутинираният състезател не може да я отбегне. Тя е и необходима за поддържането на стартовата готовност.
Би могло да се стигне и до нарастване на тревожността до патологични размери.
Например въпреки отличната физическа подготовка и големи перспективи за успех от напрежение състезателят прави непрекъснато фалстартове, напрежението му расте и накрая се отказва от състезанието, тъй като тревожността е стигнала до една точка на непоносимост, в която основното очакване е неуспех и това парализира действието.
Патологични форми на тревожност. Тревожни разстройства
Пациентите изпитват непрекъсната, безповодна, неопределена и ненасочена тревожност. Не се разкрива и провокиращ момент, но се преживява физически и психичен дискомфорт, усещания за тежест и стягане в епигастриума, напрегнатост на мускулатурата, понякога треперене или по-скоро усещане за „вътрешно треперене“. Съзнанието се владее от неопределено тревожно очакване и лоши предчувствия, предимно за собственото здраве или за най-близките.
За възникването на патологичната тревожност има значение характеровата основа, плюс предшестващи или актуални отключващи психотравми, които могат да са неосъзнати или изтласквани. Напоследък се смята, че има значение нарушение на серотониновата медиация в синапсите.
Материали от Проф. МЕГЛЕНА АЧКОВАд.м.н. ПРИЛОЖНА ПСИХОЛОГИЯ в медицината и здравните грижи