Още Чарлз Дарвин се е занимавал с проблема за страха при животните и човека.
В качеството си предимно на биолог той се е интересувал от външната изява и физиологичните промени при различни по сила и характер страхови реакции.
Както Ч. Дарвин, така и всички автори, занимавали се с разнообразните аспекти на страха, са единни в заключението си за жизнената целесъобразност на тази афективна проява.
По дефиниция страхът е емоционална реакция, която настъпва при опасност за съществуването на организма.
Следователно при нормалната страхова реакция опасността е реално съществуваща.
При зрелия човек нивото на развитието на психиката води до способност за съхраняване на следите от минали събития /памет/ и възможност да използва мисловни операции за преработка на постъпващата от външния свят информация,
способност за натрупване на впечатления и преоценка на преживяното, което се превръща в житеиски опит.
Той може да предвижда, оценява и планира стратегии за справяне при очаквана опасност.
Животните реагират на непосредствените сигнали, вещаещи опасност. Техният живот е „тук и сега“.
Независимо от тези съществени разлики природният смисъл на страховата реакция остава един и същ –
запазване на живота чрез предприемане на мерки за отбягване или преодоляване на опасността.
Това ще рече, че и при човека страхът запазва своя архаичен биологичен смисъл.
Но и в начините на преживяване, и във формите на реагиране се наслагват чисто човешките и уникални по своята степен на развитие психични възможности.
Това са способностите да се осъзнават, запомнят, предвиждат, планират, променят и овладяват житеиските ситуации на основата на непрекъснато натрупващия се жизнен опит и познание за света.
Единствено човекът е способен да изпитва страх не само когато е заплашен физическият му интегритет, а и когато може да загуби морално-етичните си ценности – уважение, себеуважение, достойнство, чест.
Страхът се асоциира с много по-висши чувства.
Страхът като реакция спрямо реална опасност има свои физиологични и психични корелати.
Както би трябвало да се очаква физиологичните параметри, свързани с по-стари мозъчни структури, са сходни при човека и по-висшите животински видове. В една рудиментарна форма в някои прояви по време на страхова реакция можем да разкрием останки от физиологични промени, загубили вече своя биологичен смисъл.
Не напразно съществува изразът: „Косата ми настръхна от страх„. Характерна е за други някои животински видове, напр. котките. При тях по време на заплаха козината настръхва. Биолозите смятат, че чрез това обемът на животното се увеличава и по-лесно може да сплаши врага. Обикновено при сигнал за застрашеност първоначалната реакция е краткотрайна моторна вцепененост /сепване/. Следва вегетативна реакция, която зависи от силата на дразнителя, реактивността на индивида и степента на изразеност на възникналото страхово преживяване. Тя е свързана с продуциране и постъпване в кръвта на повишено количества адреналин, покачване на кръвната захар и пр.
Чрез вегетативната реакция всъщност организмът се подготвя за действие. Сърдечната дейност и дишането се учестяват, кръвната циркулация се покачва, зениците се разширяват, мускулатурата се напряга, понякога до степен на треперене.
При прекомерен „парализиращ“ страх може да се усеща свиване в стомашната област и гадене, изпускане по малка нужда.
При животните се наблюдават три възможни начина на ответна реакция: застиване /вцепеняване, мимикрия,“преструване на умрял“/, бягство или превключване на страха в агресия и нападение.
При човека физиологичната страна на страховата реакция е със същия характер, но при него се прибавя психичната способност за оценка на ситуацията.
Тя обхваща както характера и размера на опасността, така и оптималните форми за планирано и бързо реагиране с цел отбягване или преодоляване на опасността . Но тук отново се намесва междинното звено – качествата на поставената в ситуация на опасност личност.
При различните индивиди силата на личността да овладява страха чрез неговата противоположност – смелостта, и да съобразява бързо кое би било най-целесъобразното за момента поведение за справяне със ситуацията на заплаха и за оцеляване е различна. В зависимост от това организирането на бягството или на борбата ще бъдат различни по своята ефективност. Без да се отнася до болестно отклонение, има хора плахи, несигурни, пасивни, забавени в реагирането си. Това е тяхно трайно, отчасти вродено, отчасти придобито, качество на личността. То ще се прояви и по време на боледуване.
И при човека в крайно напрегната обстановка може да се стигне до реакция на моторен ступор или хаотично поведение, до двигателна буря и загуба на контрол.
Материали от Проф. МЕГЛЕНА АЧКОВАд.м.н. ПРИЛОЖНА ПСИХОЛОГИЯ в медицината и здравните грижи