Може да се гледа, може да се вижда и може да се наблюдава.
Тези три думи означават едно и също действие и все пак всяка носи различно значение.
Наблюдавайки, разбираме онова, което разглеждаме.
При виждането получаваме пълно описание.
Гледайки, само хвърляме поглед, без разбиране или възприемане с необходимото внимание.
По такъв начин тук има три състояния:
гледане по повърхността на нещата,
действително гледане на нещата и
едновременно гледане и осмисляне.
Всеки възприема нещата и явленията по един от трите начина. Всеки човек изучава най-внимателно това, което е особено интересно за него. Забелязва онова, което просто привлича вниманието му и само поглежда нещата, върху които погледът му случайно попада. По тази причина всичко, което обкръжава човек и може да бъде възприето от него, му въздейства по три различни начина.
Това, което човек разглежда, изцяло оказва върху него най-дълбоко въздействие.
Онова, което просто е видял, му оказва ясно въздействие и на края
— онова, на което е хвърлил бегъл поглед, оказва върху него мимолетно въздействие.
Ето защо в света има пророци, мислители и хора, които само имат две очи.
Разглежданият въпрос има още един аспект: човек, който върви пеша по своя път, получава едни впечатления, пътуващият с кола — други, съвсем различни от този, който пътува със самолет. Възможно е пешеходецът да не достигне до целта толкова бързо, колкото пътуващият с автомобил или летящият със самолет, но наблюденията, които ще успее да направи в същото време, картините, които ще разгледа и опитът от цялото възприятие по пътя ще превъзхождат другите двама.
Нашият ум действа по същия начин.
У един човек умът работи със скоростта на самолета, на друг подобно на автомобил, а на трети умът работи със скоростта на пешеходец.
Този човек, чийто ум работи със скоростта на пешеходец, може да не реагира така бързо, както другите, но всичко, за което той размишлява, се обмисля грижливо и се оглежда сериозно.
Именно такъв човек притежава способност да прониква в същността на нещата. Именно той открива дълбочинни закони, скрити под външния облик на нещата, тъй като неговият ум притежава нормална активност.
Не винаги мисленето зависи само от бързината на ума. Твърде често качеството на ума е по-важно.
И умният човек мисли бързо, но работата не е в това. Между два камъка може да има огромна разлика. Да вземем диаманта и чакъла. И двата са камъни, но първият е скъпоценен, а вторият — обикновен.
Съществуват и умове, притежаващи различни качества: единият е бърз и разумен, другият също е бърз, но твърде често греши. Греши, защото мисли бързо, докато в първия случай специфичните свойства на ума дори при бързо мислене реагират правилно. Независимо от всичко ритъмът на мисленето играе важна роля. Когато тримата, които пътуват пеша, с кола и със самолет, се срещнат и обсъдят впечатления си, ще забележим голяма разлика, въпреки че живеят под едно и също слънце, родени са на една и съща земя, но се различават на ментално ниво.
Разликата е там, че техните умове пътуват с различна скорост. Техните житейски наблюдения са различни, макар че са пътували по един и същи път.
Пророкът не само гледа, но и вижда. А как вижда? Контролирайки импулсите си, той върви по-бързо, съпротивлявайки се на изкушението да тръгне надясно или на ляво, той крачи право към целта, която иска да достигне. Всичко това му помага да стане пророк.
За пророка душата на всеки човек е отворена книга, но ако започне да разпространява поверените му тайни с всеки ден неговите способности все повече ще отслабват, защото това доверие му се дава от Бога.
Погледът на отделния човек може да бъде далечен, близък и среден.
Някой е способен да види много далече и напред дълго преди събитието, а друг вижда само онова, което става в конкретния момент пред очите му, без да вижда нищо зад гърба си. Неговото влияние достига само до онези неща, които са пред него и му въздействат.
Има и други хора, които размишляват над това, което виждат. Такъв поглед може да бъде наречен среден, разсъжденията на такъв човек достигат толкова далече, колкото позволява неговия ум. Той не може да види отвъд пределите на своите разсъждения, достига само до тях и нито крачка по-нататък. Естествено, ако трима подобни души се срещнат и разговарят помежду си, всеки един от тях би говорил на своя собствен език. И няма да е странно, ако единият не разбере мнението на другия, защото всеки има собствено виждане, отговарящо на начина, по който гледа на нещата. Никой не може да предаде своя поглед на друг човек, защото другият при всички случаи е видял нещата по-различно.
В този проблем има още един аспект и той е от каква височина човек гледа на живота. Има хора, който гледат на живота като стоят на земята, други — когато се изкачат на планината и трети, когато достигнат върха.
Какво означават тези степени?
Това са три степени на съзнанието.
Когато човек, наблюдавайки живота, казва: „Аз и всичко останало“ — това е една гледна точка; когато вижда всичко останало и забравя своя „Аз“, това е друга гледна точка и на края, когато вижда всичко като тъждествено със собствения си „Аз“, това е трета гледна точка. Разликата в тези гледни точки прави възгледите на хората толкова различни, че не могат да се обяснят с думи.
Съществува въпросът за виждането и не-виждането.
В света има много неща, които човек е способен и трябва да види, но има и много такива, които ще бъде по-добре за него да не вижда.
Хазрат Инаят Хан. из „Мистични медитации“
Leave a Reply