Въпреки че сме родени на планетата Земя като силно индивидуализирани същества, всеки от нас пази в себе си един дълбоко вкоренен спомен за върховната духовна истина – че всички ние сме Едно.
Много често се стремим да създадем това усещане за единство и безусловна любов с другите, желаейки да ги видим, че са “точно като нас”. Това естествено не може да стане.
На практика опитът ни да заставим другия да бъде това, което ние желаем, унищожава интимността и любовта, която искаме да изживеем в нашата връзка.
Опитите ни да променим другия човек в нещо, което той не е, е загуба на време и енергия, а резултатът от нашите усилия е, че накрая другият се чувства неистински.
Никой не печели.
Ако някой не допада на личния ни вкус, това не означава, че той трябва да се промени.
По-скоро е показател, че това не е точният човек за нас, с когото да се обвържен сериозно в този момент от времето.
Ако въпросният човек е близък член на семейството, неговото присъствие в живота ни е негово рождено право и негова съдба.