Законът за привличането

Законът за привличането


В природата действат два изключително важни закона:

привличане на себеподобното и

привличане на противоположностите.

Какво наблюдаваме в природата? Ако на стената се появи едно петънце от прах, скоро там ще се събере още прах. Понякога е трудно да се забележи една муха в стаята, но ако намерим една, ще намерим и много други с нея. Където има една мравка или врабче, там има и други мравки и врабчета. Където има едно зрънце пшеница там ще израснат много зрънца, където се намери една розова пъпка, там ще разцъфтят много рози.

Всичко това ни показва, че подобното привлича подобно, изпитва влечение към него.

Първата причина за съществуването на закона за притеглянето на себеподобните е кръвното родство. Родствената връзка е много силна.

Притеглянето тихичко идва в ума ни, но не винаги го осъзнаваме ясно, защото то действа чрез материята.

Разликата между дух и материя се състои в следното — когато божественият разум се влива в нас непосредствено — това е дух, а когато се излъчва през плътен посредник — това е материя.

Така че и в духа и в материята присъства божественият разум.

Между близнаците винаги има голямо привличане. В самата дума „близнаци“ е заложена представата за единство*, макар че близнаците не винаги са в толкова пълно единство, както е прието да се счита. Ако са близнаци в истинския смисъл на думата, те са две души, които едновременно са тръгнали на път и едновременно са се появили на Земята, затова те са най-силно обединени. Има близнаци, които са толкова еднакви, че когато един от тях се разболее, другият също се чувства болен. А когато единият е щастлив и другият също изпитва щастие, дори и да са разделени.

          [* Английската дума „twin“ означава едновременно и „близнаци“, и „съединявам“.]

Случва се двама души, родени в различни страни и възпитани от различни родители, да се привличат и през целия си живот да се подкрепят един друг. Те могат да бъдат добри приятели, партньори или в положение на господар и слуга. Те могат да бъдат наречени близнаци по душа. По-скоро приличат на децата на едни и същи родители и все пак тяхното сходство не е такова, каквото е сходството между братя и сестри. Те са безкористни един към друг в отношенията си, привличат ги мислите им и твърде често проявяват сходството си дори в работата си.

Второто основание в полза на закона за привличането на себеподобните е сходството на заниманията.

Селянинът, който цял ден е орал, ще предпочете да прекара вечерта с други селяни, да поговори с тях за реколтата. Няма да му се иска да бъде в компанията на литератори. Войникът ще избере кръга на други войници, а спортистът да бъде с други спортисти, тъй като сред учени няма да се чувства на мястото си. Човек с вкус към литературата ще търси компанията на други любители на литературата. На музиканта му харесва кръгът на музикантите.

Трето основание — сходството в качествата.

Храбрият предпочита също компанията на храбри хора, на него няма да му хареса да общува със страхливци. Добрият човек търси компанията на също толкова добри. Темпераментът се привлича от темперамент, а не от хладнокръвие. Побойникът търси друг подобен, за да се сравни с него. Подобните винаги разпознават себеподобните. Жестокият човек привлича към себе си жестокостта на други.

Освен закона за привличане на себеподобните съществува и закон за привличане на противоположностите.

В природата има две големи сили: съзидателната и онази, която отговаря на нея -приемащата. Те могат да се нарекат активна и пасивна сила.

В живата природа тези две сили представляват мъжкото и женското начало.

Макар че във всеки мъж има мъжки и женски качества и във всяка жена някои качества са женски, а други мъжки, навсякъде има сила, съзидателна енергия, която ръководи, и откликваща енергия, която бива управлявана. Мъжете притежават съзидателна енергия, а когато разглеждаме жената, виждаме, че във всички аспекти на живота тя е отзивчива. Понякога се оказва, че в жената има толкова много съзидателна енергия, че мъжът става отзивчив и това го прави неин роб, но обикновено именно мъжете притежават съзидателна енергия и доминират над жените.

Ние знаем, че ушите възприемат звука, не го създават.

Очите са съзидателни. Носът улавя миризмата; той не е способен да я създава.

Устните и устата творят. Те се привличат една към друга.

Когато ушите чуват звука, очите веднага се стремят да изяснят какво е това и откъде идва този звук.

Носът също може да ни разкаже твърде бързо нещо, по-точно нещо за миризмата, отколкото органите на вкуса. Носът се стреми веднага да се намеси в онова, с което е заета устата. Той казва: „Не дъвчи повече, аз не искам“.          

Винаги ще съществуват хора, които ни харесват и винаги ще има такива, които не ни харесват; ние също ще бъдем желани гости в едни групи и нежелани в други; нали винаги предпочитаме своя собствен елемент. В това няма нищо удивително, то е просто проява на действието на закона на притеглянето.


Хазрат Инаят Хан. Из „Мистични медитации“