Когато бебето получи защитата и стимулите, предоставени от преживяванията в ръцете на майка му в пълна мяра, то е способно да погледне напред – към света отвъд нея. То е способно да го направи, изпълнено с увереност и очаква следващия вид преживявания.
Започва да пълзи и да се отдалечава от майката, но после се връща, за да се уверери, че тя е на разположение.
Ако нуждата на детето от постоянен контакт с майката на тоя етап е удовлетворена, потребността му да бъде в нейните ръце отпада постепенно.
Ако изживее стрес, отново ще потърси подкрепата на майката. Така детето става независимо.
В едно отношение обаче детето преминава напред, в друго изостава и това раздвоение води до неравномерно развитие.
Точно затова детето не е способно да иска каквото и да било, без същевременно да се стреми да бъде център на вниманието.
Не е способно да се концентрира спокойно върху проблема пред себе си, тъй като част от него все още копнее за безгрижно съществуване в ръцете на майката, разрешаваща всички проблеми.
Човек е изключително социално животно и един от най-дълбоките му импулси е да прави това, което което усеща, че се очаква от него.
Макар интелектуалните способности на бебето са в зачатък, инстинктивните му влечения вече са изключително силни.
Комбинацията от тези две взаимодействащи се сили – разумът, чието развитие е зависимо от ученето, и инстинктите (вродените знания, подобно на животните), формира човешкия характер.
Хората имаме неповторим потенциал да постигаме ефективност, следвайки инстинктите си, облагородени от разума.
Когато на детето се предостави правото да избира от най-ранна възраст, то има трезва преценка кои решения може да вземе самостоятелно и кои трябва да остави на някой друг.
Колкото повече расте отговорността, толкова по-внимателни са децата.
Когато възрастният поеме инициативата или му помага, без то да е поискало, това няма как да му е от полза.
Напредъкът на детето не може да надмине собствената му мотивация. Капацитетът му да учи се определя от собственото му любопитство и желание за самостоятелност.
Джийн Лидлоф

Leave a Reply