Способността за емоционално съзряване и независимост произтича основно от пълноценното взаимоотношение на бебето с майката на етапа, когато то трябва да бъде носено на ръце.
Човек не може да стане независим без помощта на майката – тя трябва да заеме правилното си място – да предостави на детето преживяванията, свързани с периода на носене на ръце и да му позволи да приключи с него, когато той изпълни ролята си.
Деца, които не са били носени на ръце от майките си, а и деца, които са живели в сиропиталища, в домове за сираци, са прекарали кричини за развитието си месеци.
Защото липсата на контакт с майката води до емоционални лишения.
Това са личните агонии на много деца.
Те водят празен живот, вследствие на тези лишения.
Така те се превръщат в личности, лишени от способност да обичат.
Те загубват завинаги умението да се привързват – а това е най-ценното нещо в живота, самата негова същност.
Хора, които лъжат, крадат и нападат безмилостно, водят битка, настоявайки на дозата любов, на която имат право по рождение.
В други случаи те се присламчват като пиявици към човека, който изпълнява за тях ролята на майка, принизявайки се до крайна инфантилност с надеждата някой най-накрая да им демонтрира отношението, което детето в тях жадува, гладно за полагащите му се изживявания.
Най-често тези хора възпроизвеждат проблема си като раждат деца, които не могат да обичат и израстват също като тях. Те живеят в конфликт със собственото си аз и с обществото; не са способни да дават, обречени са постоянно да жадуват любов.
В американско родилно отделение приложили следната идея:
На високоговорител пуснали звук на сърцебиене.
Така бебетата, които вече изпитвали остър недостиг на внимание и преживявания, да могат да го чуват.
Тази малка промяна в околната среда им въздействала толкова успокояващо и здравето им така се подобрило, че експериментът добил световна известност.
книгата „В търсене на изгубеното щастие“ Джийн Лидлоф
Leave a Reply