Работата с хора, преживели ранна травма, изисква две неща:
1.Време;
2. Търпение.
Травмираните хора имат свръхактивни реакции на стреса и могат да ги направят агресивни, импулсивни и нуждаещи се.
Тези хора са трудни, лесно се разтройват и трудно се успокояват, може да реагират прекалено силно и на най-малката новост или промяна и често не знаят как да мислят, преди да действат.
Преди да могат да направят какъвто и да е вид трайна промяна в поведението си, те трябва да се чувстват в безопасност и обичани.
Проблемните деца изпитват болка, която ги прави раздразнителни, тревожни, агресивни. Само търпеливите, любящи последователни грижи вършат работя – няма бързи и чудодейни изцеления.
Много важни за възстановяването им са рутината и повторенията.
Мозъкът се променя в отговор оформени като модел, повтарящи се преживявания: колкото повече повтаряте нещо, толкова повече то се вдълбава. Това означава, че тъй като е нужно време, за да се натрупат повторения, възстановяването отнема време и се изисква търпение, за да продължат тези повторения.
Колкото по-дълъг е периодът на травмата или по-крайна е била тя, толкова по-голям е броят на повторенията, нужни за възстановяване на баланса.
Тъй като в основата си травмата е преживяване на върховно безсилие и загуба на контрола, възстановяването изисква човекът да има контрол върху ключови апекти на терапевтичното взаимодействие.
Ако се използва сила, ако се притискат хората да се открият, преди да са готови, ако се изисква от тях активновст, ако не се уважават индивидуалните различия, терапията би могла сериозно да навреди.
Безопасността е от критично значение за възстановяването.
Д-р Брус Пери – книгата „Момчето, което беше отгледано като куче“