Кой е основният ключ към обяснението защо често пъти хората толкова страдат заради обвързването си с други хора.
Най-значимите ни връзки съществуват поради причина, съвсем различна от онази, за която си мислим – било като отделни личности или общество като цяло.
Тяхната истинска цел е не да ни направят щастливи, не да задоволят потребностите ни, не да определят мястото ни в обществото, не да ни опазят… а да ни накарат да се развиваме в посока на Светлината.
Взаимоотношенията между хората представляват стимул, който ни кара да вървим напред.
Така трудното дете, бунтарят-тийнейджър, недоволният, сдържан и нелюбящ родител, или пък онзи, който задушава детето с обичта си, приятелят, който ни предава, шефът, който ни експлоатира, обектът на нашата любов, който не отвръща на чувствата ни, брачният партньор, който ни разочарова или критикува, който ни изоставя или умира – всички тези хора, които занимават мислите ни и влияят върху емоциите ни, с които ние живеем, за които копнеем, за които се тревожим, с които си съперничим или срещу които се опълчваме, заради които се жертваме или страдаме – всички те ни бутат, теглят и подтикват да вървим по пътя, по който вървим заедно с тях -Пътя към Пробуждането.
Пробуждане от какво?
От илюзиите, които все още храним за себе си, за света и за нашето място в него. От дефектите на характера, които тепърва предстои да признаем и преодолеем.
И докато се изкачваме по спиралата на Пътя, взаимоотношенията ни помагат постепенно да се пробуждаме от всяко едно от нашите егоистични желания.
Защо това? Защо на мен? Защо сега? Робин Норууд
Leave a Reply