---

Аз съм това, което съм и позволявам на другите да бъдат това, което са, е Законът, който дава абсолютна свобода –

свободата да не преживяваме нищо, което не желаем и свободата да не се съпротивляваме срещу нещата, които не одобряваме.

ДОПУСКАНЕ НЕ ОЗНАЧАВА ПОНАСЯНЕ.

А позволяване на всички останали да бъдат това, което са, дори да не ни харесва.

Това ще ни накара да изпитваме отрицателни емоции, може би дори страх, но въпреки това ще им позволяваме да бъдат такива, каквито са, т.е. ще ги понасяме.

Понасяне и допускане.

Това са две различни неща.

Човек, който понася, изпитва отрицателна емоция.

Човек, който допуска, не изпитва отрицателна емоция.

Има огромна разлика, защото именно липсата на отрицателна емоция дава истинска свобода. Не можем да бъдем свободни, когато изпитваме отрицателана емоция.

Когато понасяме нещо, ние изпитваме отрицателна емоция и следователно привличаме отрицателни неща. Когато започнем да допускаме, т.е. да приемаме, вече няма да привличаме в живота си тези нежелателни неща и ще постигнем истинска свобода и радост.  

 Когато търсим решение, изпитваме положителна емоция. Когато се задълбаваме в проблема, изпитваме отрицателна емоция.

Можем много да помогнем на другите, като ги виждаме такива, каквито те искат да бъдат и с думите и с вниманието си ги вдъхновяваме да вземат това, което искат да имат.

Но ако видим някой, на когото късметът е изневерил, или някой, който е много беден или много болен, и изпълнен със съжаление и съчувствие му говорим за това, което той не желае, ще изпитаме отрицателна емоция, защото допринасяме за задълбочаването на проблема.

Когато говорим на другите това, което знаем, че не искат, ние им помагаме да го творят, защото усилваме вибрацията им.

Когато сме свързани със своето Вътрешно Аз, влиянието ни е много по-силно.

Нашето Благополучие вдъхновява другите.

Ще ободрим човек, като му покажем, че ние самите преживяваме нещо различно.

Ще го вдъхновим със силата на собствения си ярък пример.

По вътрешното си усещане ще познаем дали помагаме или не.

Ако можем да погледнем света и да изпитваме единствено радост, значи допускаме.

Ако можем да преценим в кои преживявания ще намерим радост и в кои не, и проявяваме дисциплината да участваме само в тези, които ще ни направят щастливи, значи сме се научили да допускаме.    

---

КНИГА