Когато една съпружеска двойка има склонност да изтиква на заден план разногласията и дори да ги „замина под килима“, те просто се натрупват там. Не е лесно да кажеш на партньора си, че последната му забележка е оскърбителна. Не можем да говорим открито за проблемите си и ги отлагаме – за вечерта, за друг път… И се стига до там да си мислим, че привидно сме го преживели, но енергията не се губи, а се струпва в подсъзнанието ни. И се събира, и се събира… И при следващ по-малък повод чашата прелива.
Но битките обикновено са мълчаливи, вътрешно побеснели от яд са засегнатите или се стига до обиди и размахване на шпаги.
Подобни действия не само наскърбяват, но и разболяват.
Насочените един към друг негативни агресии при известни обстоятелства са така нараснали и стигнали до такова примитивно равнище, че комуникацията между съпрузите става невъзможна. Децата в такъв брак се превръщат в заложници.
Щом хората влязат в конфликт помежду си, се променя химията на тялото. Стресовите хормони адреналин и норадреналин се покачват и очакват съответната активност на тялото. Ако тя се забави, съдовете въпреки това се свиват, сърдечната честота се увеличава, зениците се свиват, косите настръхват и брадичката се издава напред.
Нервната ситуация се повлиява от симпатиковия, „мъжки“ дял на вегетативната нервна система. Тук става дума за нападение или бягство.
АКО ЧОВЕК НИТО СЕ БОРИ, НИТО БЯГА, ТОГАВА ТОВА ЩЕ НАМЕРИ ВЪПЛЪЩЕНИЕ В ЕДНА ПСИХОСОМАТИЧНА БОЛЕСТНА КАРТИНА.
Появяват се симптоми като високо кръвно, а в последствие – сърдечен инфаркт.
Намиращият се постоянно под натиск организъм е принуден да държи в стеснено състояние кръвоносните съдове и налягането се увеличава. А оттам се разрушава фината вътрешна обвивка на съдовете и се стига до отлагане на кръвни мазнини като холестерина. Докато се стигне до пълно запушване на съда. Ако е засегнато сърцето, в този случай се говори за инфаркт.
из книгата „Когато се борим със себе си“ (Р. Далке)
Leave a Reply