През 1818 г. немският лекар Хайнрот изказва мнението, че е възможно физическите болести да се дължат иа психически причини. Тогава колегите му се изсмели в лицето му не поради очевидността на изказването, а заради откачената на пръв поглед идея, че в научната медицина би могло да съществува нещо като психосоматика – термин, който самият Хайнрот използва.
Трудността да се осъзнае реалността зад илюзията ни е позната отдавна.
Сократ заявява преди около 2400 години:
„Не съществува телесна болест, отделена от душата“,
а Платон, най-прочутият ученик на Сократ, констатира със съжаление:
„Най-голямата грешка при лекуването на болестите е наличието на лекари за тялото и лекари за душата, при все че двете не могат да бъдат разделени.“
И все пак тялото и душата се разглеждат поотделно откакто не съществуват жреците-лечители, които се грижели за човека като цяло, или поне добрият стар семеен лекар, който познавал пациентите си и душевните им неволи.
Те са заместени о т специалисти във всяка сфера от медицината – със съответните частични резултати.
Малкото хора, които са склонни да приемат психосомати ката за възможна, търсят научни доказателства.
Не е ли достатъчно доказателство, че се изчервяваме, когато изпаднем в неловко положение, и плачем, когато сме тъжни?
Ликуваме от радост или пребледняваме от ужас.
Сърцето ни се свива и косата ни настръхва.
Каквото и да преживява душата ни, тялото му придава външен израз.
Каквото и да вълнува душата ни, се отразява и на тялото ни и това въздействие може да е положително или отрицателно, да ни доведе болест и страдание или да ни направи здрави и щастливи.
За съжаление повечето хора все още не приемат психосоматиката, подобно на лекаря, който споделил на колегата си по време на един конгрес:
„Като чуя тия глупости за психосоматиката, ми се обръща стомахът.“ – Типичен случай на психосоматика!
Резултатите от блокираната жизнена енергия:
1. Ако наблюдаваме хода на едно действие, ще установим, че то започва първо от мисъл и представа.
2. Мислите и представата водят като втора стъпка до вегетативна подготовка на тялото, например до повишаване на кръвното налягане, до засилване на кръвообращението или до ускорен пулс.
3. Същевременно като трета стъпка тялото реагира с повишена нервна активност.
4. Това, като четвърта стъпка, води до активиране на съответните мускули, които трябва да извършат предвиденото действие.
Всеки преживява болестта си различно.
1. Ако енергията (яд, агресия, сексуалност, преднамерено деяние) се блокира в главата (мисленето), се появяват стягащи болки в главата, нарушения на съня и неправилни разсъждения.
2. Ако енергията бива блокирана на функционално органично ниво, се стига до високо кръвно налягане и в крайна сметка до вегетативна дистония.
3. Ако енергията е блокирана на неврологично ниво, това води до невралгия на троичния нерв (нервус тригеминус), множествена (мултиплена) склероза или херпес зостер, до нервен т и к или ишиас.
4. Ако е блокирана енергията в мускулите, се стига до болести в двигателния апарат, като ревматизъм, подагра, до нещастни случаи или парализа.
5. Ако жизнената сила е блокирана някъде и аз не успея да я освободя, принуждавам живота да ме изправи пред наложителен урок.
Така съдбата ме заставя да направя „не-обходимата“ крачка (неволята учи).
Съдбата е най-добрият терапевт, в крайна сметка тя лекува всеки и всеки сам определя по кой път да мине: по царския път на познанието или по обичайния път чрез болест и страдание.
Защото ако не съм готов да се уча чрез прозрение и познание, принуждавам съдбата да ми дава „частни уроци“.
И чрез „езика на симптомите“ тялото не само ми съобщава, че съм сбъркал пътя, а и ми посочва в коя сфера съм излязъл от релси и какво трябва да направя, за да възстановя хармонията.
Leave a Reply