Степени на ескалация на психосимптома

Степени на ескалация на психосимптома


1. Преди един проблем или някакво натоварване да се покаже като симптом, той се явява като идея, желание, мечта или фантазия.

2. Като второ предупреждение се появява ясно, на пръв поглед незначително и безобидно функционално смущение. Проблемът се усеща и вижда на физическо ниво.

3. При незачитане се стига до остро физическо смущение, до възпаление, нараняване или малко произшествие.

Молбата за промяна се поднася по по-болезнен начин.

4. Когато острата форма на молба не бъде удовлетворена, острият възпалителен процес става хроничен. Организмът изпраща постоянно напомняне.

5. Ако и постоянното напомняне не доведе до нужните промени, се стига до необратими щети, до деформации на органите или рак.

6. Ако това последно напомняне не доведе до желателната промяна, развитието завършва рано или късно със смърт.

7. Бъде ли пропуснат този шанс, може да се стигне до следващо въплъщение, този път може би при посложни обстоятелства. Тогава с вродено увреждане, деформация или нарушение започва нов жизнен цикъл (карма).

Сигнали за това, че не съм „себе си“ .

Един симптом е признак за това, че човек е излязъл от равновесие.

 В такъв случай той би трябвало за момент да „спре“ и да провери себе си, живота си, своите дела и мисли, да се запита до каква степен те не с ъ о т в е т с т в а т на  собствената му личност.

Човек трябва да осъзнае как действа, мисли, чувства.

Би трябвало също така да си зададе въпроса защо следва чужда „програма.

Това поведение в повечето случаи е резултат от стари преживявания или от мнението на другите за собствената ни личност.

Възможно е обаче и да се пренесем отново в ситуацията, която последно е била причинител на това поведение.

Можем да решаваме наново – този път да изберем себе си!

Можем и директно да попитаме „смущението“, да му „заповядаме“ да ни разкрие какво иска.

Първата мисъл, първата идея, които спонтанно ще последват след този въпрос, крият в себе си отговора. Можем и просто да се вслушаме в себе си и да се запитаме какво всъщност не е наред, защото подсъзнанието познава всички отговори и знае най-добре доколко сме излезли ои т релсите на себе.

Боледуването означава да живеем в дуалност, а не в единство.

Има и други състояния, които могат да възникнат само ако не сме себе си:

празнота, тъй като нещо ми липсва само тогава, когато част от мен липсва.

копнеж, тъй като всеки копнеж е търсене на собствената същност.

Така всички форми на зависимост (жажда-копнеж-страст) като наркотици, алкохол, храна, любов, работа са признак, че не живея в съответствие с моето същинско СЕБЕ.

Значи трябва отново да се сдобием с невинност, да се освободим от преценки, дуалистични мисли за „добро и зло“, защото Едното винаги е еднакво, има еднаква стойност (Бог).

Винаги когато даваме оценка или осъждаме, разделяме един аспект от неговото начало, о т негова а божествена, съвършена част, от себе си.

В истинското ни Битие – в Рая – съществува само едното, само вечността.

Мисленето е това, което ни хвърля в илюзията на двойствеността.

Защото мисленето е линейно, не е холистично, то може да съществува само в двойствеността.

Отделяме се о т действителността, защото я „виждаме“ в мисли, вместо да я изживеем. Мислите са тези, които допускат възникването на тревога, ужас.

Създаваме си образи или не успиваме да ги създадем (= страх от неизвестното).

Осъждане, даване на оценки: наличие на категорично мнение. Убеденост, че сме правили грешки.

Неспособност да прощаваме;

Представи, очаквания;

Модели, програми, образи, навици. Представата „ами аз съм си такъв“. Да правим нещо, защото носи пари или някой друг го иска от мен…

Да съм против. Нещо ме смущава в другия. Нещо би трябвало да бъде другояче (аз).

Определени Възгледи;

Поемане на роли;

Неискреност;

Боледуване. Какво ме разболява, обижда, наранява, ядосва, натоварва, прави ме агресивен, боли ме? На какво казвам „не“: на живота, на обстоятелствата, на себе си?

Живот в миналото/бъдещето; Задълбаване в нещо/тревоги; Преживяване на липса; Усещане, че не съм свободен;

Желание да съм различен;

Потребности: искам да съм център на внимание;

Определяне на някого за несимпатичен: кого, какво, защо?

Желание за нещо: какво, защо?

Наличие на проблеми;

Невъзможност да живея в мир;

Наличие на страх;

Наложително нагаждане; Б

езмилостност;

Другите не бива да узнават нещо;

Копнеж, носталгия;

Неблагодарност;

Недопускане на нещо:

„Хората не правят така!“ „Мъжете не плачат!“;

Желания: „Липсва ми нещо“;

Въздържане, вместо да кажа или направя нещо;

Затлъстяване: влача със себе си нещо неистинско, нещо ме обременява.


Leave a Reply

Your email address will not be published.