В нашето пътешествие към откриване на вътрешните ни тайни и мистерии, може да установим, че е полезно да проучим мрачните, тайни пукнатини на своята психика.
Прочутият швейцарски психолог Карл Юнг нарича това място “сенчестия аз”.
Той е наречен също нисш аз, животинска природа, алтер его или вътрешният демон – мястото, където живее непроявената страна от нашата личност.
Нашата сенчеста страна е онази част от нас, която остава непризната, неизучена и извън светлината на съзнателните ни усещания.
Това е частта, която е отричана и потискана, защото ни кара да се чувстваме неудобно или да се страхуваме.
Всичко, което не пасва на нашата представа за идеалния аз, се превръща в наша сянка.
Юнг пита: “Какво бихте предпочели – да сте добри или да сте цялостни?”
Много жени избират добротата и в резултат на това се пречупват.
Когато се стремим към светлината е особено важно да изучим своята сянка, защото при това движение тя често става по-плътна.
Причината е проста – онова, на което се съпротивляваме в живота, упорства да оцелее и става по-силно.
Ако се съпротивляваме на своята тъмна страна, тя става по-устойчива.
Фокусирането върху по-висши сфери може да улесни отричането и потъпкването на болката, идваща от по-тъмните вътрешни сфери.
Много хора, които се стремят към светлината, отричат съществуването на своята тъмна страна и тя може да ги разяде и да им навреди по много начини.
Причината за болестта рак е, че заболелите подсъзнателното възпират сенчестата част от тяхното същество. Освен това проучванията показват, че човек, която се ядосва на рака, се лекува по-бързо от човек, който е загрижен за околните и не иска да безпокои никого.
Когато притежаваме и приемеме своята сянка, ставаме по-здрави и по-щастливи.
Leave a Reply