Безпокойството е по-опасно за нас от гнева, тъй като причинява разпиляване и загуба на енергия.
В пристъп на гняв ние буквално излизаме от себе си, от вътрешния си център, а при безпокойството този център изчезва и не можем да го открием. Още повече, че много рядко знаем първоначалната причина на безпокойството.
Съществува осезаема разлика между страха и безпокойството.
Безпокойството е доста разсеяно, неопределено чувство, докато страхът се отнася повече към конкретна ситуация или обект.
Познаваме страха от смъртта, страха от раздялата. Те са неща или обстоятелства извън нас, докато безпокойството се спотайва и промъква в скритите ъгълчета на ума ни, в нервната ни система, упорито в дезориентираната ни същност. В депресивни състояния особено сравнително конкретните страхови проблеми се сливат в едно общо безпокойство. То разстройва способността да открием себе си или своя център и следователно способността да постигаме знание.
Във физическото тяло обикновено носим безпокойството в гърдите си. Това е причината за дихателните проблеми на много хора. Всичко, което изцяло или частично блокира дишането ни, причинява или усилва безпокойството. Признак за това е напрегнатостта в раменете. Когато скръстим ръце на гърдите си или на слънчевия сплит, това показва нагледно, че имаме безпокойство. И така се защитаваме емоционално от някаква заплаха.
Щом се озарим от вечната бяла светлина на Висшия ни Аз, цялото ни безпокойство изчезва.
Ние не можем да лекуваме емоциите си, ако виним за всичко хората и твърдим, че правото е на наша страна.
Лечението е възможно само ако работим върху себе си, ако емоционално и духовно се насочим към Висшия Аз, към божествената вътрешна енергия.
Нищо на този свят не ни принадлежи, освен възможността да сме цялостни и обединени, да живеем като съзнателни същества, способни на доброволни и обмислени решения, съгласно вътрешната си светлина.
По този начин достигаме до възторжени състояния на съзнанието, което ни прави независими от реакциите на околния свят.
Нашият потенциал е духовен. От нас зависи дали ще направим от живота си нещо красиво и хармонично или не.
Из кн. „Лекуване на емоциите“ (Крис Грискам)
Leave a Reply