---

Анорексия.

Тя се характеризира с повишена тревожност от приема на храна.

Налице е изкривена представа за собствения външен вид.

Засяга предимно момичета в ранна и късна пубертетна възраст, може и момчета.

Основният симптом е нарочното отслабване, липса на апетит и тотална загуба на интерес към храната.

Тези хора са в риск от изтощение и жестоко слабеене. Постоянно се мерят на килограми, гледат се в огледалото и се опитват постоянно да изразходват енергия.

Признаци:

– Хората с анорексия имат дълбоко подлежащ вътрешен психичен конфликт.

– Според психоаналитичната теория тези момичета отказват да навлязат в детеродна възраст. Неслучайно им спира цикълът.

– Родителите им са в конфликт помежду си.

– Някои от родителите са в депресивно състояние

– Постоянен стремеж да контролират средата си.

– Тези хора са перфекционистично настроени.

– Прекаляване с физическа активност.

– Сериозен емоционален срив, депресия, тревожност.

Булимия.

Налице е критично хронично неконтролирано преяждане, което следва от чувство на вина, самообвинения, тежки диети, физически упражнения и най-характерното – самопредизвикано повръщане.

Вниманието е изцяло върху САМАТА ХРАНА.

Храната за тези хора е като наркотик, който носи удоволствие, но има съзнание, че е вреден и пагубен.

Има силен страх от напълняване. Познава се в постоянно броене на калории.

Появява се в по-зряла възраст, за разлика от анорексията.

Свързва се с разкрепостено поведение, свръх сексуалност, клептомания. Ако не може да се задоволи тази постоянна необходимост от нещо екстремно, се стига до депресия.

И анорексията, и булемията липсва норадреналин и достатъчно серотонин, както и допамин. Нарушени са нивата на редица други хормони, особено кортизол, растежни и полови хормони.

Лечението е продължително медикаментозно и психотерапевтично.

---

Д-р Веселин Тенев – поредица „Докторе, кажи“