Убежденията са специализирани мисли, съдържащи наблюдения и очаквания, които с времето стават все по-закостенели. Те ни карат да застиваме на едно място и ни „калцират“ в зони на комфорт и навици.
Убежденията се формират като мислите се фиксират едновременно в паметта и поведението. След като бъдат грижливо архивирани в паметта и съхранени в мозъка като истина, тези мисли се превръщат в не-истини.
Поради неизменчивостта им, мозъкът вярва, че убежденията са обективни и реални. НО ТЕ СА ИЛЮЗОРНИ.
Преди мислите да се превърнат в убеждения, те обслужват важна цел:
– Осигуряват данни със съответни емоционални заряди, които са нужни на мозъка, за да прави асоциации и да свързва отделните точки в картината.
– Помагат на мозъка да категоризира преживяванията и да разгадава техния смисъл.
– Отразяват данните, които сме научили от конкретна минала ситуация и ни ги припомнят , когато в бъдеще преживяваме подобна ситуация.
– Грижат се да получаваме само най-сигурната, предсказуема и надеждна информация, за да бъдат правени правилните връзки – такива, които да гарантират оцеляването ни и да предлагат най-добрата възможност за осъществяването на желанията ни.
След като обаче тези мисли бъдат трансформирани в убеждения, те започват да се превръщат в господари на мисленето ни.
Освобождаването от убежденията е подвиг за личността, тъй като мозъкът е свикнал да разчита на тях.
Предизвикателството започва от необходимостта да прегледаме и сортираме грешните убеждения, да ги оценим, изучим и разпознаем свързаното с тях поведение. Едва тогава можем да действаме.
Как да разкриваме „грешните“ убеждения?
С помощта на емоциите.
Чрез емоциите откриваме всички компромиси, които сме направили със себе си. Защото, ако убежденията ни са илюзорни, то емоциите ни са истински.
Каръл Ритбергер
Leave a Reply