Как да променим историите си, без да губим своята идентичност?
И защо ни е нужно това?
Нужно ни е, ако историите ни са такава неделима част от личността ни и създават модели на мислене и поведение, които ни спъват, то тогава е необходимо да ги пренапишем, променяйки ги.
Как да прекъснем силното им влияние върху нас и да ги преодолеем?
Ставайки пленник на нашите истории, те могат да ни ограбят живота и здравето. Могат да ни изкривят представите, могат да ни накарат да се идентифицираме с болестта…
Как да се избавим от вкоренените мотиви, създадени от чуждите мнение и представи?
Промяната започва, когато в един момент се вгледаме в живота си и се запитаме: дали историите, които разказваме отново и отново, пресъздават средата, която ни е необходима, за да подкрепя нашите истински вътрешни нужди?
Как влияят те на израстването ни, на качеството на живот, което желаем?
Така ще разберем, че само ние определяме пейзажа на външния си живот, защото едновременно сме и художникът, и платното.
Но не историите трябва да ни владеят; ние трябва да ги направляваме, защото предназначението им е да служат като катализатори на промяната.
Тогава ще можем да осъзнаем как мислите, емоциите, нагласите и убежденията създават поведението, с което живеем всеки ден и дават нюанс на преживяванията ни.
Колкото повече прекарваме с една мисъл, толкова по-голяма сила й придаваме.
Колкото по-интензивни са емоциите, толкова по-голямо влияние има тази мисъл върху нас и толкова по-вероятно е да я подсилим с други идеи, които по-късно ще се превърнат в истории.
И тогава започваме да живеем в настоящия миг, защото това е единственият начин да осъзнаваме избора, който правим и истински да се вслушаме в историите, които разказваме.
Ако те не ни носят вдъхновение и радост в живота, можем да ги променим.
Само ние самите можем да се освободим от ограничаващите мисли и да променим историите си.
Никой друг не може да го направи вместо нас.