Характерът задава рамката, в която мислим и действаме, причината да взимаме едни или други решения, най-силното влияние върху химичния диалог между ума и тялото.
Характерът владее ключа към стреса, ефектите на напрежението, склонността ни към хронична тревожност и оттам – податливостта ни към разболяване.
Характерът маркира границите, според които живеем и е организационният принцип на всеки аспект от битието ни в ментално, емоционално, физическо и духовно отношение.
Характерът има два аспекта:
1. Характеристики
2. Качества.
Характеристиките представляват заученото поведение и са огледало на нашата обусловеност, отразяват влиянието, което другите са имали върху нас.
Характеристиките са отговорни за:
– Създаването на навици, зони на комфорт, ограничаващи мисли и изкривени представи за себе си.
– Пораждането на ограничаващи мисли, нагласи, убеждения, които затрудняват развитието на личността и процеса на оздравяване.
– Потискането на емоциите, индивидуалността…
– Вземането на решения, основани на чужди съображения;
– Мисловни и поведенчески модели, които насърчават преповтарянето на драмите и травмите…
Качествата са нашият истински характер, защото те са вродени.
Те формират неврологичната мрежа в мозъка; направляват вътрешната ни реакция на външни дразнители.
Обикновено носят положителен заряд и действат като мотиватори за промяна на мислите и поведението.
Те определят истинските ни принципи и ценности и показват автентичния ни Аз.
В момент на стрес те връщат спокойствието в ума ни и балансират химията на тялото ни.
Ако искаме да разберем защо се разболяваме и как нашите минали истории допринасят за формирането на болестите ни, трябва да започнем да опознаваме по-добре своя характер и неговите нужди.
Това е единственият начин да разберем как компромисите с личността ни увеличават податливостта ни на неврологични нарушения като главоболие, деменция, множествена склероза и др.
Leave a Reply