От гледна точка на линейното време, има минало, настояще и бъдеще.
От линейна гледна точка душата израства и еволюира като индивидуална душа, преминавайки от по-ниски към по-високи нива на плътност и този процес се нарича възнесение. Някои се придвижват по-бързо от други.
Линейното напредване включва постепенното усъвършенстване на личността и приключването на уроците на душата в по-нисшите измерение. Обикновено този процес отнема по-дълго време и е изпълнен с трудности, заобикаляния, отклонение и др. Повечето човешки същества прекарват стотици животи в колелото на преражданията преди да научат всичко, което душите им искат да научат. Но в крайна сметка всяка душа успява да премине на спиралата на възнесението.
От нелинейна гледна точка няма минало, няма бъдеще, цялото време е СЕГА. Може да се каже, че миналото и бъдещето се съдържат в СЕГА. Това може лесно да бъде доказано, защото винаги е СЕГА. Когато мислим за миналото, това става СЕГА. Цялото ни възприятие за времето и пространството протича точно СЕГА.
В този вечен момент СЕГА ние сме цялостни, завършени и съвършени. Ние вече сме просветлени и себереализирани. Погледнато от перспективата на нашия човешки живот, това може и да не изглежда така. Всичко, което физическите ни сетива са способни да възприемат, е една малка част от СЕГА.
От линейна гледна точка еволюцията на душата е процесът на постепенно повишаване нивото на нашата вибрация, докато станем напълно съзнателни за Божественото присъствие в нас.
От нелинейна гледна точка еволюцията на душата е процесът на премахване на всички илюзии на отделеност, които сме поставили между себе си и своята истинска реалност, която е съ-творец на Бог.
От линейна гледна точка ние имаме едно тяло, ум и личност, които имаме по настоящем и израстваме от дете до възрастен, след което умираме.
От нелинейна гледна точка ние притежаваме множество азове, които съществуват в множество измерения едновременно. Нашият минал, настоящ, бъдещ Аз съществуват СЕГА. Нашите паралелни азове (други нива) съществуват СЕГА.
Из книгата “ Интегриране на душата“ (Сал Ракли)