Страхът ни съпътства през целия живот. Той е основна причина за нещастията, болестите, войните. Още като ембрионални тела, формиращи се в майчината утроба, ние започваме да абсорбираме енергията на страха посредством психическата матрица на емоционални модели, които наричаме емоционално тяло. Точно както имаме модел на ДНК, който определя физическото тяло, имаме и емоционална ДНК, чрез която се онаследяват определени емоционални характеристики, които се активират от духовните и психическите канали между нас и нашите родители.
Емоционалните изживявания на майката се отразяват по биохимичен път на цялата й нервна система и се предават и на зародиша, който няма филтър да разграничава добрите от лошите субстанции или енергии. Зародишът просто приема всичко в своята среда, за добро или за лошо.
Нашата божествена душа си избира онези родители, чиито емоционални модели съответстват на емоционалното ни тяло и биха повлияли на качеството и видовете опитности, необходими за духовното ни израстване. От момента на зачеването до момента на нашата смърт ние сме отворени и уязвими за родителските емоционални модели, както и за онези, които развиваме през своя живот.
Така ние идваме на света с вече запълнен емоционален репертоар. От духовна гледна точка емоционалното ни тяло се състои от отпечатъци от други измерения и прераждания на душата в нейния път към просветление. То има съзнателна същност, която черпи енергия извън времето и пространството и е предразположено да търси и повтаря емоции, които лесно разпознава и възприема.
От гледна точка на чистото съзнание всички ние сме избрали да се завръщаме отново и отново в тяло с цел – развиване на нашата душа. Всеки път обаче конкретното преживяване на отделяне от безформеното универсално ниво и преминаването в границите на телесната форма създава дълбоко безпокойство, което забулва изходната точка и помрачава паметта ни – така ние изпитваме непреодолим страх, чиято причина не можем да си спомним.
Съзнанието не действа по обичайния начин на линейна логика за проследяване на събитията, а еволюира спираловидно.
Ние достигаме до нови измерения на съзнанието по-скоро чрез асоциативни възприятия, отколкото посредством рационален анализ.
При неправолинейните, кръгови движения ние се връщаме към минали изходни точки и източници на проблеми, за да ги осмислим на по-високо ниво.
Висшият ни Аз винаги е тук, с нас. Божествената светлина и духовната енергия също са тук.
Ние не само сме в състояние да ги изживеем вътрешно и чрез себе си – ние самите сме тази енергия. Това не е нещо ново. Но все ние търсим отново и отново помощ отвън.
из книгата „Лекуване на емоциите“ (Крис Грискам)