---

Къде изчезнаха всички цветя?

Момичетата ги обраха.

Къде изчезнаха всички момичета?

Момчетата ги взеха.

Къде изчезнаха всички момчета?

Станаха на войници и отидоха на война.

Къде изчезнаха всички войници?

Те лежат в окопите.

А над окопите цъфтят цветя.

Момичетата идват и ги берат.

Това е вечният кръговрат.

Къде отиваме ние? И ние ли ще бъдем поети в такъв вечен кръговрат?

Сега се съсредоточаваме в най-дълбокия си център. Чакаме за едно движение, което ни поема отвъд всеки кръговрат. Напред, извън кръговото движение, нататък към далечна светлина. Там е насочен погледът ни. Нататък отива движението ни. Събираме сили и простираме ръцете си нататък – към един нов бряг. Какъв е новият бряг? Това е оставащият ни живот.

Нататък отива нашият път. Нататък е насочено нашето движение, когато помагаме на други хора. И винаги в светлина. Все по-нататък, все по-светло.

И тогава започваме и ние да светим, а другите светят заедно с нас.

Не е ли толкова хубав този път, толкова красив бряг…

---

Из Кн. „Лечението“ Берт Хелингер