Интроверт или екстроверт си?

Интроверт или екстроверт си?


Една внимателна проверка в Уикипедия ни води до определение за това какво е интроверт или екстроверт:

Екстроверт

“Екстровертните хора са насочени навън – те се фокусират към външната среда и черпят енергията си от взаимодействието си с нея. По-силно изразената екстровертност води до по-силна нужда от социални контакти. Екстровертните личности са по-склонни към спонтанност, избухливост и прибързани реакции. Характеризират се с активност, нужда от популярност и общуване с други хора, инициативност, повишен ентусиазъм”.

Интроверт

“Интровертните хора са насочени навътре, към вътрешния си свят и енергията им идва от него. Те са по-малко склонни да търсят социални контакти, в сравнение с екстровертите. Личностите с по-силно изразен интровертизъм имат социални взаимоотношения с външния свят, но просто не се фокусират върху тях. По-силно изразената интровертност се характеризира най-често с по-силно изразена резервираност, усамотение, спокойствие, саморефлексия (обмисляне на собственото поведение).Това незадължително са хора без приятели!”

И все пак има т. нар. човешки фактор, а той се състои в това как гледаме на другите хора. Дали гледаме на тях като на нещо постоянно и непроменливо или гледаме на тях като на точно това разнообразие, което се съдържа в палитрата между черните и белите краски.

Какво имам предвид?

Ние познаваме даден човек в определен контекст. В роля на баща, майка, брат/сестра, служител, шеф, приятел и т.н. И може да ни се иска всеки един да има стабилни черти – той Е/тя Е – и описваме с точност кой е/коя е. Но всъщност ние така слагаме етикети. Баща ми е еди-какъв си, шефа ми е еди-какъв си, колежката е еди-каква си. Сякаш ги познаваме във всичките им роли и светлина. Защото ние взаимодействаме с даден човек само в определена светлина и в определен контекст. Шефът ни, освен шеф, е и баща, съпруг, приятел, син. Как се държи в другите (непознати за нас) роли, ние нямаме ни най- малка представа. Но сме склонни да казваме – той е екстроверт, тя е интроверт. Какво ни дава право да лепим етикети като не виждаме разнообразието от ситуации в живота на нашите познати, приятели, колеги. Как тогава правим преценки, според непълна информация?

Това е предизвикателството пред всички нас – да сме осъзнати за това кога сме уверени, кога не сме – в какъв контекст сме успешни и в какъв – не. И когато казваме за някой, че е интроверт, трябва да имаме едно наум – не го познаваме и не знаем той как се държи в наше отсъствие. Може някоя девойка да ви изглежда във ваше присъствие скромна и срамежлива, а в нечие чуждо присъствие тя да е дива или арогантна.

Какво ни носи това?

Повече разбиране, съчувствие и емпатия. Преди да осъдим някого, да помислим за реакцията си и да се запитаме – защо въпросният човек се държи така точно в тази ситуация, на която аз ставам свидетел. С какво аз допринасям за тази ситуация? Това развива уважение и разбиране.

Из кн. „Как да управляваме емоциите си“ За поръчки тук:

КНИГА „Как да управляваме емоциите си“ – Светла Трифонова

Leave a Reply

Your email address will not be published.