Да сме приятели с телата си е изкуство.
Какво усещаме в тялото си?
Живеем ли в страх, значи имаме тяло нащрек.
Изпитваме ли гняв – имаме гневно тяло.
Хора, малтретирани в детството, имат тела стегнати и готови за отбрана.
За да имаме хармонична връзка с тялото си, е добре да започнем да осъзнаваме усещанията си и начинът, по който тялото ни реагира на всичко отвън.
ФИЗИЧЕСКО САМООСЪЗНАВАНЕ – що е това?
1. Забележете тялото си, а после опитайте да опишете усещанията си в него. Физически усещания като мускули, напрежение, изтръпване, най-топло и най-студено място, натиск…
2. Къде усещате отпускане? А къде удоволствие?
3. Осъзнайте дишането си. Плитко ли е, дълбоко ли е, от гърдите ли е или от корема?
4. Осъзнайте жестовете,
5. Осъзнайте движенията си.
Забелязването на физическите усещания първоначално е стресиращо, неестествено. Хората по-често са свикнали да „присъстват“ повече в ума, в главата и по-малко в тялото. А тялото има памет за всичко, което ни се е случило. Ако човек е имал в миналото травмиращо събитие, най-вероятно тялото се свива или заема защитна позиция. По време на психотерапия клиентът се учи да спре потока на нахлуващи телесни усещания и емоции, за да не възпроизведе травмиращото събитие. Или се учи точно на обратното – как да провокира тези усещания, които може би клиентът е „замел под килима на психичното си“ и да ги преработи.
Умът се учи отново да чувства физическите усещания и нужди на тялото. Някои травмирани хора трудно позволяват прегръдка от друго човешко същество, а най-естествения начин човек да чувства спокойствие и обич е да бъде прегърнат или самият той да прегърне някой. Нужно е да се толерира тялото към докосване, галене, прегръщане – първо към самия себе си. Това води до телесно, но и емоционално самоосъзнаване. И постепенно човек се свързва отново със себе си; връща се към себе си…
А свързва ли се със себе си, човек се научава да се свързва и с другите.
Медитация 18: За вътрешни ресурси.
Медитация за мисията на моята душа.