Смисълът на човешкия живот е винаги насочен извън човека – към нещо, което трябва да се реализира.
Хората стават наистина хора и са напълно себе си, когато отиват отвъд себе си и забравят себе си – а именно в любовта си към друго човешко същество.
И така сякаш безсмислието на живота добива израз – всичко е извън нас. И хората не знаят какво да правят. Не знаят кои са извън нагоните и инстинктите си.
Този вакуум от смисъл води до невротизъм. Какво би трябвало да правят хората? Какво би трябвало да искат? След като съществува липса на смисъл и съмнения за какво живеем.
Всеки търси собствения смисъл и това ни прави зрели – задаваме си екзистенциални въпроси и търсим отговорите цял живот – ето го и смисълът на нашето съществуване.
Някои автори намират смисъла в съвестта на човека.
Според гещалт терапията не се търси фигурата, която „изкача“ от фона пред очите ни. А по – скоро НА фона на реалността да се открие ВЪЗМОЖНОСТ, а именно –
РЕАЛНОСТТА ДА СЕ ПРОМЕНИМ ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН.
Човек знае как да намира смисъла – чрез творчеството – чрез вършене на дела, дела и пак дела.
Друг начин е чрез ПРЕЖИВЯВАНЕТО В ЛЮБОВТА.
Да обичаш, да преживяваш любовта, да се сливаш в любимия и цялата уникалност, която я съпътства нея – ЛЮБОВТА.
При това човек през целия си живот, до последния си дъх, търси и печели смисъл – на него му е позволено, има право на това!