Когато пише книгата си „Яж, моли се и обичай“, Елизабет Гилбърт неведнъж изпитва моменти на съмнение, както в себе си, така и по отношение на книгата и на самото писателско начинание. „В главата ми непрекъснато кънтеше като мантра фразата „АМА ЧЕ ГАДОСТ“ – спомня си тя. В миговете на агония тя проклина вселената за това, че я е превърнала в писателка. В крайна сметка обаче успява да се измъкне от омагьосания кръг на негативната самооценка с помощта на една своя ценност, за която не е дори подозирала. 

„Осъзнах нещо много важно – не бях обещала на вселената да пиша блестящо, бях обещала единствено да пиша.“

Така че се взима в ръце и с много труд и под на челото удържа на думата си.

Като дефинира решението да бъде творец посредством писането ( и му остава вярна), което означава много за нея, тя завършва книгата си. Останалото е история, за която всички знаем.

Следните въпроси ще помогнат да дефинираме ценностите си:

1. Вглеждайки се в себе си, кое е най-важното за мен;

2. Какви отношения искам да изградя?

3. В името на какво искам да живея?

4. Как се чувствам през повечето време?

5. Кои ситуации ме карат да се чувствам на жив(а)?

6. Ако стане чудо и изведнъж всичките ми тревоги и притеснения изчезнат напълно, как ще изглежда животът ми тогава?

7. Какви са целите ми, които искам да преследвам?

КОГАТО СМЕ НАЯСНО КАКВО Е НАЙ-ВАЖНО ЗА НАС, МОЖЕМ ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ МАЛОВАЖНОТО.

Поръчайте тук:

 КНИГА „Как да управляваме емоциите си“

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.