Смисълът на концентрацията е да се намали широкия фокус на това, което ни заобикаля и да се смали, да се стесни, с цел по-висока ефективност и производителност.

Обърнете внимание, когато слушате някой човек какво говори, какво още правите в този момент. Дали не си мислите за нещо друго, дали не водите вътрешен диалог със себе си, дали не планирате следващата си стъпка или сте концентрирани върху думите на човека, върху неговото поведение, тон на гласа, жестикулиране?

А случвало ли ви се е да сте концентрирани върху човека, който ви говори, да слушате спокойния му глас, да наблюдавате поведението ви и след това да се чувствате разтревожени и дълго да се чудите от къде е дошла тази тревожност?

Може би това се дължи на тема или въпрос, който човекът е засегнал, но е и ваш актуален казус.

А може би това се дължи на усещанията, които човекът е оставил у вас за едно разминаване между думите му и начинът, по който ги предава – с добре прикрита тревожност.

Съществува енергийно поле, връзка, обмен между хората и дори да не говори някой за своята тревожност,  а да си я носи вътре в себе си, другите я усещат, понякога явно, а по-често неосъзнато.

Целта на концентрацията е да бъдем максимално присъстващи тук и сега, да не скачат мислите ни  като маймуни от клон на клон.

Целта на концентрацията е да сме осъзнати за всичко, което идва към нас, начинът, по който го  сдъвкваме, асимилираме, отхвърляме или приемаме.

Целта на концентрацията е да бъде полезна в тези ситуации, които причиняват тревожност. Да влезем “будни” в случката и да видим какво най-добро за нас можем да извлечем от тази или друга ситуация.

Добре е да се практикува концентрация от по-малко плашещи към по-предизвикателни и опасни ситуации, като по този начин човек се справя по-добре със стреса и напрежението.

Ето едно упражнение за концентрация, което би помогнало за наблюдение и самонаблюдение:

1. Седни с гръб към някой, който говори и се опитай само да слушаш. Съсредоточи се върху разказа на човека.

2. След това седни с лице към човека и продължавай да го слушаш, като го помолиш да разкаже отново същата случка.

Разбери каква е разликата. В кой случай си се разсейвал повече и в кой – по-малко? В кой момент си бил по-съсредоточен и по-концентриран?

Това упражнение дава възможност да наблюдавате къде насочвате вниманието си и дали можете да го контролирате. Опитайте!

Поръчайте  КНИГА „Как да управляваме емоциите си“

Още по темата на Курс на обучение НЛП

Хипноза и НЛП 12: Моето ново Аз.