Информацията постъпва в съзнанието или защото преднамерено фокусираме вниманието си върху нея, или в резултат на навици, основани на биологични и социални инструкции.
Например, докато шофираме по магистралата, задминаваме стотици автомобили, без в действителност да ги забелязваме. Техните форма и цвят биват регистрирани за част от секундата, след което биват незабавно забравени. Но от време на време обръщаме внимание на дадено превозно средство, дали защото криволичи несигурно между лентите, движи се много бавно или изглежда необичайно. Образът на необикновената кола влиза във фокуса на съзнанието ни и ние я осъзнаваме. Умът сравнява зрителната информация за колата (например „тя криволичи“) със съхранената в паметта информация за други криволичещи автомобили, за да определи към коя категория може да бъде отнесен настоящият случай. Дали е управлявана от неопитен, пиян или просто разсеял се за миг шофьор? Щом събитието бъде причислено към вече съществуващ клас събития, то е идентифицирано. Сега то трябва да бъде оценено: дали е нещо, за което трябва да се тревожим? Ако отговорът е да, тогава трябва да решим какви действия да предприемем: да ускорим или да забавим, да преминем в другата лента или да спрем и да уведомим пътната полиция.
Всичките тези сложни умствени операции трябва да бъдат извършени в рамките на няколко секунди, а понякога за част от секундата. Формирането на подобно решение сякаш е светкавична реакция и то наистина се случва в реално време. Но не се извършва автоматично: има един отчетлив процес, който прави подобни реакции възможни, и той се нарича внимание.
Именно вниманието подбира важните за ситуацията битове информация сред потенциално милионите налични битове. Необходимо е внимание, за да се направят нужните съотнасяния със съхраненото в паметта, да се оцени събитието и след това да се избере уместното поведение.
Но въпреки огромните си възможности вниманието не може да преодолее вече споменатия лимит. То не може да забележи или да задържи във фокуса си повече информация, отколкото е възможно да бъде обработена по едно и също време. Извличането на информация от хранилището на паметта и въвеждането ѝ във фокуса на вниманието, сравняването на информация, оценяването ѝ, взимането на решение – всичко това изисква ангажирането на ограничения капацитет за обработка на информация на мозъка. Например шофьор, който забележи криволичеща кола, ще трябва да прекрати разговора по мобилния си телефон, ако желае да избегне сблъсък с нея.
Някои хора се научават да използват този безценен ресурс ефективно, докато други го пилеят. Отличителен белег на човека, който умее да контролира съзнанието си, е способността да фокусира нарочно вниманието си, да се абстрахира от разсейващите фактори и да поддържа концентрацията си точно толкова дълго, колкото е необходимо, за да постигне целта си, не повече. А човекът, способен на това, обикновено се наслаждава на обичайния ход на ежедневието си.
Тъй като вниманието определя какво ще постъпи или няма да постъпи в съзнанието и тъй като е необходимо за осъществяването на всички други важни умствени събития – като запомняне, мислене, чувстване и взимане на решения, – би било от полза за него да мислим като за психична енергия.
Вниманието прилича на енергията по това, че без него не може да бъде свършена никаква работа, а вследствие на работата се изчерпва. Ние създаваме своя Аз посредством начина, по който влагаме тази енергия. Спомените, мислите и чувствата ни се формират съобразно с това.
А тази енергия можем да контролираме както пожелаем; ето защо вниманието е нашето най-важно средство за подобряване на качеството на преживяванията.
ПОТОК – Психология на оптималното преживяване – Михай Чиксентмихай