Негативната мисловна форма може метафорично да се приеме за „ демон ”, който се настанява в подсъзнанието на индивида. Тя постоянно се оповестява и всеки път, когато човек я разпознае и подхрани, демонът става по-силен.
Ако постоянно си мислите „Ще си загубя работата“, тази мисъл може да се загнезди в пейзажа на вашия ум в степен, която да ви доведе до действия, подтиквани от страх и дори до ирационални реакции, излагащи наистина на риск работата ви.
Разбира се, това е краен пример, но както много хора казват, внимавай какво си пожелаваш (в дадения случай, какво си мислиш), защото то просто може да се сбъдне.
Мислите полагат енергетична основа; когато ги мислим, все едно, че добавяме тухли и хоросан към техния фундамент. Накрая те се появяват пред нас и се настаняват в полето на нашия живот. Затова наблюдавайте дали вашето мислене ви задържа в окопите на негативизма, дали не се валяте в калта на „жертвеното мислене“ (с мисълта: „Ти причиняваш това на мен “), защото в дългосрочен план подобно мислене може да се окаже твърде неблагоприятно за подобряването на вашето здравословно състояние.
Бих ви препоръчала да поддържате в ред и да контролирате вашите мисли, като прекарвате поне две минути на ден без да правите нищо друго, освен бързо да записвате всичко, което минава в ума ви. Отбележете какъв процент от мислите ви са жизнеутвърждаващи и какъв процент са жизнеизтощаващи.
Ето и едно забавно действие: всеки път когато имате негативна мисъл, казвайте на глас „отмени“ или „изтрий“, или дори щракайте с пръсти, а после перифразирайте мисълта по позитивен начин.
Колкото побързо уловите тази мисъл в себе си и я коригирате, толкова помалко пъти тя ще намира място в дома на вашия ум.
Немалко изследвания проучват ролята на негативните мисловни модели и техния ефект върху физическото здраве и състоянието на настроението. Както можете да очаквате, да се мисли песимистично е като да поглъщаш отрова, когато става дума за тялото. Физическото здраве се повлиява по много начини от повторяемостта на негативното мислене и може да се стигне до следното:
* Понижаване на функциите на имунната система (редуциране на реакцията на имунните клетки под влияние на стреса и травмата).
* По-високи нива на кортизола (хормон на стреса).
* Вариране на сърдечния ритъм – повишаване и понижаване (рисков фактор, защото увеличената смъртност е свързана с високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания).
* Лошо качество на съня и нужда от повече време, необходимо за заспиване.
* Повишаване на умората.
* По-бавно зарастване на рани.
Привичното негативно мислене за самия себе си (например за това как изглежда тялото ни) се появява, за да предскаже дали някой ще развие ниска самооценка, лошо усещане за благополучието си и/или безпокойство и депресия.
И трябва да се отбележи, че негативното мислене може да има по-дълготрайни ефекти, отколкото позитивното мислене.
Проучване, проведено сред група студенти, съобщава, че намаленото усещане за благополучие при негативно мислене се проявява не само по време на мислите, но упорства още няколко седмици, докато позитивното мислене влияе само в момента, но не и във времето след това. Следователно, негативните мисли имат прилепчиви и трайни свойства – още причини, за да ги изтръгнете от вашата мисловна база данни. Някои изследователи предполагат, че негативното мислене може да стои в основата на състояния като депресията и да допринася за стреса. Ментални състояния като депресията могат да маскират много от негативното мислене, протичащо отдолу, под маската на настроението. Възможно е полесно да прибегнем към негативното мислене, ако сме под стрес. Според едно изследване, когато индивиди, възстановили се от депресия, бъдат помолени да изпълнят напрегната, активна, стресова когнитивна задача, се наблюдава увеличаване на негативните изявления, с интензивност, подобна па тази, която се регистрира в контролна група хора, намиращи се все още в депресия. Без добавяне на стрес обаче възстановените индивиди нямат същата степен на негативна мисловност като тези, които били депресирани. Това проучване показва как стресът може да ни запрати обратно в коловозите на нашите стари мисли, ако не си отделим достатъчно време, за да ги изтръгнем от ума си.