Идеалът за вечната любов винаги трогва човешкото сърце. За съжаление, той има твърде малко отношение с реалността. Любовта е енергия, която ни се дава от егрегора, за да изпълним конкретни задачи. И когато тези задачи са изпълнени, любовта си отива.
Любовта съвсем не е подарък. Тя е знак, че са задействани кармични програми, заедно с които се появяват и обстоятелства, облекчаващи тяхното изпълнение.
Никой не иска съгласие от човек за включването му в тези или онези кармични програми. Егрегорът просто го поставя в определени ситуации, предизвиквайки у него определени чувства и мисли. А след това – потъвай или плувай, както искаш. По време на изпълнение на кармичните програми, свързани с определен колектив, егрегорът привързва един към друг членовете на този колектив. И това понякога става с помощта на любовта, която пламва в сърцата им. Затова любовта от определена гледна точка е нещастие: кармичните програми често са дисхармонични, а човек насила го привързват към тях.
На сърцето не можеш да заповядваш, любовта е по-силна от егоизма, тя успява да разшири съзнанието и сферата на активност на влюбените.
Но истинската опасност за любовта е друга. Привързването по време на действаща кармична програма е неизбежно, то е заложено в природата на нещата: майката се привързва към бебето си, човек – към любимата работа, и прочее. Съблазънта на привързването, за която предупреждава карма-йога, се получава при два важни момента: привързване към резултата от своя труд и привързване към ситуации, когато кармичната програма вече е отработена. Да разгледаме тези моменти, отнесени към случаи, засягащи семейния егрегор.
Когато двама се срещнат и влязат в контакт, те всъщност се заемат със строителството на дом в гънките светове. Този дом е предназначен за нов, създаван в момента колектив. И колкото повече двамата се доверяват един на друг, колкото повече изпитания преминат заедно, толкова по-добре ще се разбират и толкова по-здрави ще бъдат стените на този дом. И без особени усилия те ще жънат сладките плодове на своите отношения. Но точно тук се крие голямата съблазън. Енергията, която получаваме, никога не ни се дава без причина. Тя винаги трябва да служи за развиване в потока на еволюционния процес. И ако нашите двама герои са привикнали постоянно да получават допълнителна енергия, в един момент те ще научат, че това не става по Божия милост, а е съвсем определена форма на еволюционна работа. И когато работата е свършена, егрегорът ще затвори канала и ще спре енергията. Но навикът да получават енергия ще си остане. И точно това се нарича привързаност към резултатите от своя труд, за което предупреждава карма-йога.
Външно това обикновено изглежда така: „Когато се запознахме и заедно преодолявахме трудностите, ни беше толкова хубаво, защо сега вече не е така, къде изчезна радостта от общуването между нас?“
А тук правилният въпрос е друг: откъде идваше тази радост?
Обичайният отговор – от съвместното преодоляване на трудностите, е непълен. Трябва да се каже ясно: радостта е идвала от изпълнението на съвместната кармична програма. Възможно е в момента на построяване на дом в тънките светове съвместната кармична програма да бъде рязко променена и ако, например, поискаме да имаме деца, егрегорът да не позволи неговата енергия да бъде използвана за подобни „екстри“.
Но промяната в кармичната програма може да не се окаже най-трудното изпитание. Често най-големи съблазни възникват, когато тя е към края си. Тогава енергията, съпровождаща общуването, изчезва и ако човек се е привързал към нея, ще страда – тихо или шумно, според темперамента си.
Да се върнем към темата за силата на човешката връзка с егрегора. Тази тема, приложена към семейния егрегор, звучи така: колко силни и продължителни ще се окажат чувствата ми към моя партньор? Ще можем ли двамата да създадем щастливо семейство?
Отдавна е известно, че силната любов не е нито необходимо, нито достатъчно условие за щастливо семейство. Но как тогава да се ориентираме?
Съвместна кармична програма на даден човек с егрегор /или с друг човек/ може да започне или с бурно енергийно избухване, или тихо и незабележимо. Но тя задължително ще бъде съпроводена от силна връзка, от привързаност, която може да приеме всякаква форма. Но ще засяга не само повърхностните ментални и емоционални състояния, а и техните дълбоки същности. Това може да бъде и любов-жалост, за която често пише Достоевски, и чувство за вътрешна отговорност за съдбата на другия. Състоянието „не мога да живея без теб“ не винаги се съпровожда от силна кармична връзка. За тази връзка е задължително усещането „другият не може да живее без мен“. В по-хармонични случаи човек изпитва и двете чувства. И тогава в съзнанието . му едното може да изтласка другото. Ориентирането в подобни ситуации е доста трудна работа, особено на младини, когато човек не се познава достатъчно. Но трябва да знаем, че егрегорът никога не поставя прости задачи.
Друг признак за силна кармична връзка представлява естествеността на събитията. Субективно те протичат така, сякаш не биха могли да се случат по друг начин, макар че на страничния наблюдател може да изглеждат екстравагантни. Освен това много проблеми се решават някак от само себе си, а други, съществени, изобщо не възникват. И животът сякаш започва да тече по-бързо.
КАРМА и ЕГРЕГОР или пътят към нашето щастие – Езотерични трактати в три книги Книга III Авесалом Подводни