Често сме изправени пред наистина странни ситуации. Разбираемо е да се питаме: „Как можа да се случи това сега?”, „Това пък какво трябва да значи?”
Ситуация, в която ме е поставил живота, е също предизвикателство да се уча, за да мога полесно да осъзная сам себе си, да се развия, да срещна самия себе си. Това е може би подкана да открия истинското си призвание и да го осъществя. Шанс да се превърна в едно цяло с едно ТИ. И така задайте си въпроса:
• Защо животът ме поставя в тази ситуация?
Какво е истинското ми призвание?
Какъв е шанса на това партньорство?
Какво трябва да направя, за да мога да го открия и осъществя?
• Какви изводи следват от това? Какви последици ще има това?
• Какво трябва да се направи?
• Какво трябва да се откажа да правя?
• Какво трябва да се промени?
• Какво ще се промени веднага чрез това в живота ми?
• Какво трябва да се направи, за да не са нужни повече в бъдеще послания в тази или някоя друга област?
Животът непрекъснато ми изпраща послания чрез все нови и нови посланици. Причината за всички писма, които получавам – любовни писма, реклами, предупреждения покани, призовки, съм самият аз. Мога да получа само каквото съм превърнал в необходимост, която да се случи. Трябва само да разпозная посланията, да ги разбера, да ги приема и да ги следвам като променя живота си по съответния начин. Все пак винаги трябва да различавам посланието от посланика и да не отхвърлям едно послание, защото не ми харесва посланика. Иначе ще се държа тъй като че ли съм отказал пощенски (паричен) запис, само защото пощальонът не носи вратовръзка или не ми е симпатичен.
По същия начин не трябва да приема истината и мъдростта заради източника, откъдето идва, а само, ако тя докосне струната на моята вътрешна истина, ако вътре в мен прозвучи отчетливо „да”. Аз съм единственият мислител в моята вселена. Всичко, което ми се поднася, са само предложения за учене, отправени от живота към мен, и аз решавам дали са част от мен, дали ще ги приема или не. Приемам само това, което припознавам като правилно, което наистина е част от мене. Отсега насетне не приемам повече за валидно и оправданието:
„Няма нужда да следвам посланието, тъй като и самият посланик не го следва.”
Ако другия не го прави изцяло и съвършено, това за мен все още не е причина да не го правя докрай и несъвършено или въобще да не го правя. Така също все по-ясно осъзнавам, че другият няма никаква вина, независимо какво „ми причинява”, тъй като той е само „посланикът на съдбата”, причината за това е в мен.
Всичко, което ми е неприятно, само насочва вниманието ми към някаква липса в мен, иска в действителност само да ми служи и, да ми помогне. В действителност никой не може да ми навреди, никой не може да ме измами, тъй като мами в действителност самия себе си. Дори когато това привидно му се удаде, аз съм този, който е получил дар, защото съдбата уравновесява въздействието или даже предизвиква неговата противоположност.
Мога в три думи да обобщя всичко, което съм научил за живота: Той продължава нататък. Роберт Фрост
Което не израства, умира.
“Духовните закони на живота как да ги разпознаем, разберем и прилагаме” – Курт Тепервайн