Когато стресовата реакция бъде задействана, независимо дали в отговор на реална или измислена заплаха, в организма нахлува каскада от химикали. Тя ни дава силен прилив на енергия и моментално „събужда“ тялото и определени части от мозъка. Това действа много пристрастяващо, все едно да изпиеш тройно еспресо – възбужда за секунди.
С времето несъзнателно се пристрастяваме към проблемите си, към неблагоприятните обстоятелства или нездравословните взаимоотношения. Държим тези ситуации в живота си, за да подхранваме нашата зависимост от емоциите на оцеляване и да не забравяме, че сме „някой“, който си мислим, че сме. Просто обожаваме прилива на енергия, породена от проблемите!
Нещо повече: свързваме тази емоционална възбуда с всеки познат човек, предмет, място и преживяване във външния свят. Пристрастяваме се и към тези елементи в средата; започваме да приемаме средата като своя идентичност.
Така нашите мисли и чувства, които са предимно ограничаващи, ни приковават към всички проблеми, условия, стресови фактори и лоши избори, които първоначално са предизвикали стресовата реакция. Държим всички негативни дразнители около себе си, за да можем отново и отново да получаваме стресовата реакция, защото тази зависимост укрепва представата кои сме и утвърждава самоличността ни.
Казано най-просто, повечето хора се пристрастяват към проблемите и условията в живота си, които пораждат стрес. Независимо дали имаме лоша работа или връзка, ние не се разделяме с проблемите си, защото те ни помагат да се утвърдим като „някой“. Те подхранват нашата зависимост от нискочестотните емоции.
Най-вреден е страхът, че ако проблемите изчезнат, няма да знаем какво да мислим и как да се чувстваме; няма да изпитваме прилива на енергия, който ни кара да си спомним кои сме.
Разчупете навика да бъдете себе си – Джо Диспенза