За жалост, има някои разлики между Хомо сапиенс и животинските обитатели на нашата планета. Всяко нарушаване на химичния баланс на тялото се нарича стрес.
Стресовата реакция е вроденият отговор на тялото, когато балансът му се наруши, и то се стреми да си възвърне равновесието.
За разлика от животните, ние имаме способността да задействаме тази реакция и само с мисълта. Тази мисъл може да не е свързана с нищо в сегашните обстоятелства. Можем да го направим в очакване на някакво бъдещо събитие. И още по-зле – можем да предизвикаме същата стресова реакция, връщайки се към нещастен спомен, запечатан в тъканта на сивото ни вещество.
Ние или очакваме преживявания, които задействат стресова реакция, или си припомняме такива. Тялото ни съществува или в бъдещето, или в миналото. За наше нещастие, превръщаме краткотрайните стресови ситуации в дълготрайни.
Да кажем, че продължавате да задействате стресовата система поради някакво застрашително обстоятелство (реално или въображаемо). Докато ускореното ви сърце изпомпва огромни количества кръв към крайниците и хомеостазата ви се нарушава, нервната система ви подготвя да се борите или да бягате. Но нека си го кажем: не можете да избягате на Бахамите, нито да удушите колегата си – би било примитивно. Така вие научавате сърцето си постоянно да препуска и може би си постилате пътя към високо кръвно налягане, аритмии и т.н.
А какво ви чака, ако постоянно мобилизирате цялата тази енергия за някаква кризисна ситуация? Ако насочвате голямата част от енергията си към някакъв проблем във външната среда, няма да остане почти нищо за вътрешната среда на тялото ви. Имунната система, която следи вътрешния ви свят, не може да издържи на липсата на енергия за растеж и възстановяване. Затова се разболявате – от настинка, рак или ревматоиден артрит (все свързани с имунитета заболявания).
Ако се замислите, ще видите, че истинската разлика между нас и животните по отношение на стреса е, че хората препреживяват и пред-преживяват травматичните събития. Защо е толкова вредно стресовата реакция да се задейства от фактори в миналото, настоящето и бъдещето? Когато толкова често се нарушава балансът, това разбалансирано състояние се превръща в норма. В резултат сме обречени да изживеем генетичната си съдба, а това в повечето случаи означава да страдаме от една или друга болест.
Причината е ясна: ефектът на доминото от каскадата на хормоните и другите химикали, които освобождаваме като реакция на стреса, могат да разстроят част от гените ни, а това да доведе до болест. Иначе казано, повтарящият се стрес натиска генетичните бутони, които ни тласкат към генетичната ни съдба.
Това, което някога е било поведение за приспособяване и благоприятна биохимична реакция (бори се или бягай), се е превърнало в непригоден, вреден набор от обстоятелства.
От психологическа гледна точка свръхпроизводството на стресови хормони създава емоции като гняв, страх, завист и омраза; подбужда чувства на агресия, фрустрация, тревожност и несигурност; кара ни да изпитваме болка, страдание, тъга, безнадеждност и потиснатост. Мнозинството хора прекарват по-голямата част от времето си, заети с негативни мисли и чувства. Възможно ли е повечето неща, които ни се случват в настоящето, да са отрицателни? Очевидно не. Негативизмът стига до такива размери, защото или живеем в очакване на стреса, или го преживяваме отново и отново в спомените си. Болшинството мисли и чувства се управляват от силните хормони на стреса и оцеляването.
Когато се задейства стресовата реакция, ние се фокусираме върху три неща и те са най-важните:
- тялото (Трябва да се погрижа за него);
- средата (Къде мога да отида, за да избягам от тази заплаха?);
- времето (Колко ми трябва, за да се измъкна от заплахата?).
Разчупете навика да бъдете себе си – Джо Диспенза