Универсалният разум и квантовото поле

Универсалният разум и квантовото поле


Цялата физическа действителност е предимно енергия, съществу­ваща в обширна, свързана през пространството и времето мрежа. Тази мре­жа, квантовото поле, съдържа всички вероятности, които могат да се пре­върнат в реалност чрез нашите мисли (съзнание), наблюдения, чувства и състояние „съм“.

Но нима реалността не е нищо друго, освен безразлични електромагнит­ни сили, действащи и откликващи една на друга? Нима оживяващият дух в нас е просто функция на биологията и случайността? Разговарял съм с хо­ра, които поддържат това схващане. В крайна сметка стигаме горе-долу до следния диалог:

Откъде идва разумът, който кара сърцето да бие?

– Той е част от автономната нервна система.

Къде се намира тази система?

– В мозъка. Мозъкът е част от автономната нервна система.

Има ли специфични тъкани в мозъка, които са отговорни за биенето на сърцето?

Да

От какво са изградени тези тъкани?

– От клетки.

А от какво са изградени клетките?

– От молекули.

От какво са изградени молекулите?

– От атоми.

А от какво са изградени атомите?

– От субатомни частици.

И от какво най-вече са съставени тези субатомни частици?

– От енергия.

Когато стигнем до заключението, че физиологичното ни тяло е съставено от същото, от което и всичко във вселената, и хората се сблъскат с идеята, че това, което дава живот на тялото, е форма на енергия – същите 99,99999 про­цента „нищо“, съставляващи физическата вселена – те или свиват рамене и се отдалечават, или осъзнават, че един общ принцип пронизва цялата физическа действителност.

Защо тогава насочваме цялото си внимание към физическия 0,00001 про­цент от реалността? Не пропускаме ли нещо?

Ако това нищо се състои от енергийни вълни, които носят информация, и тази сила организира физическите ни структури и тяхното функциони­ране, несъмнено е логично да говорим за квантовото поле като за невидим разум. А тъй като енергията е в основата на всяка физическа действител­ност, разумът, който описах, се е самоорганизирал в материя.

Именно универсалният разум вдъхва живот на полето и всичко в него, включително мен и вас. Тази сила е същото универсално съзнание, което одушевява всеки аспект на материалната вселена. Този разум кара сърцето да бие и стомаха да смила храна, той надзирава безчетните химични реакции, които стават всяка секунда във всяка клетка. Нещо повече, същото съзна­ние кара дърветата да раждат плодове, а далечни галактики да се образуват и да загиват.

Тъй като съществува във всички места и времена и упражнява силата си вътре в нас и навсякъде около нас, този разум е едновременно личен и уни­версален.

Като разширение на този разум, ние можем да му подражаваме

Трябва да разберете, че универсалният разум притежава същото съзнание, което ни прави личности.

Този разум е напълно съзнателен на всички нива – не само за себе си, но и за вас и мен. Тъй като това съзнание забелязва всичко, то ни наблюдава и ни обръща внимание. Познава нашите мисли и мечти, поведението и желания­та ни. То „наблюдава“ всичко във физическа форма.

Получаваме това, което изпращаме

Ето как работи дирижирането на събития в нашия живот. Ако сме прежи­вели страдание, което пазим в ума и тялото си и го изразяваме чрез мисли­те и чувствата си, ние излъчваме този енергиен подпис в полето. Универ­салният разум откликва, като изпраща в живота ни друго събитие, което ще възпроизведе същия интелектуален и емоционален отговор.

Мислите ни изпращат сигнала навън („Аз страдам“), а емоциите ни („Аз страдам“) привличат в живота ни събитие, което съответства на тази емоционална честота – тоест, добра причина да страдаме. Ние съвсем ре­ално постоянно молим за доказателство за съществуването на универса­лен разум и той постоянно ни изпраща обратна връзка във външната среда. Ето колко сме силни.

Защо не изпращаме сигнал, който ще произведе положителен резултат за нас?

Как можем да се променим та­ка, че сигналът, който изпращаме, да съответства на онова, което възна­меряваме да получим в живота си? Ще се променим тогава, когато напълно приемем убеждението, че избирайки мисълта/сигнала, който излъчваме, ние предизвикваме наблюдаем и неочакван ефект.

Можете да се запитате: Как мога да мисля, да се чувствам и да се държа по друг начин, за да предизвикам ефекта/резултата, който желая?

Нашата мисия в такъв случай е волево да преминем към състояние на съз­нанието, което ни позволява да се свързваме с универсалния разум, да уста­новяваме пряк контакт с полето на възможностите и да изпращаме ясен сигнал, че наистина очакваме промяна и желание да видим резултати – под формата на обратна връзка.

Разчупете навика да бъдете себе сиДжо Диспенза