Някога физиците делели света на материя и мисъл, а по-късно – на материя и енергия. Смятали ги за напълно отделни неща,… но те не са! Въпреки това дуализмът съзнание-материя е оформил ранния светоглед на човека – че реалността е по същността си предопределена и хората не могат да направят нищо, за да я променят чрез собствените си действия, камо ли чрез мислите си.
Да превъртим бързо лентата към съвременните представи: че ние сме част от голямо, невидимо поле от енергия, което съдържа всички възможни реалности и откликва на мислите и чувствата ни. Докато учените днес изследват връзката между мисълта и материята, ние нямаме търпение да правим същото в живота си. Затова се питаме: „Мога ли да използвам ума си, за да създам своя действителност?“ Ако е така, можем ли да усвоим това умение и да го използваме, за да станем такива, каквито искаме да бъдем, и да създадем живота, който искаме да изживеем?
Нека си признаем: никой от нас не е съвършен. Независимо дали искаме да променим физическия, емоционалния или духовния си аз, ние всички имаме едно и също желание: да живеем като идеализирана версия на личността, която мислим и вярваме, че можем да бъдем. Когато застанем пред огледалото и се вгледаме в паласките си, виждаме не просто един леко закръглен образ. В зависимост от настроението си този ден можем да видим по-стройна и спортна фигура или обратното, натежала и напълняла. Коя от тях е реалната?
Когато си легнем вечер в леглото и се замислим над деня и усилията да бъдем по-толерантни, да не реагираме първосигнално, не виждаме просто родителя, който се е скарал на детето си, задето не му се е подчинило. Виждаме или ангел в ролята на невинна жертва, чието търпение е било доведено до крайност, или отвратително чудовище, погубващо самочувствието на собствената си рожба. Кой от тези образи е реалният?
Отговорът е: всички те са реални – и не само тези крайности, а безкраен спектър от образи, вариращи от положителни до отрицателни. Как е възможно това? За да разберете по-добре защо нито една от тези версии на аза не е повече или по-малко реална от останалите, ще се наложи да разбия остарялото разбиране за фундаменталната природа на реалността и да го заменя с ново.
За да се променим, трябва да стигнем до ново разбиране за себе си и света, за да възприемем новото познание и да имаме нови преживявания.
Досегашните ви провали могат да бъдат проследени до един съществен пропуск: вие не сте заживели със съзнанието, че мислите ви имат достатъчно силни последици, за да създават вашата действителност.
Истината е, че всички сме благословени; всички можем да се облагодетелстваме от конструктивните си усилия. Не е нужно да се задоволяваме с настоящата реалност; винаги, когато пожелаем, можем да създадем нова. Всички притежаваме тази способност, защото за добро или за лошо, мислите ни влияят върху живота ни.
Сигурен съм, че сте го чували и преди, но се питам дали повечето хора вярват в това. Ако истински приемем идеята, че мислите произвеждат осезаеми ефекти в живота ни, няма ли да се стараем никога да не допускаме мисъл, която не бихме искали да изживеем? Няма ли да фокусираме вниманието си върху това, което искаме, вместо постоянно да бъдем обсебени от проблемите си?
Помислете: ако наистина знаехте, че този принцип е верен, бихте ли пропуснали ден, в който да не създавате целенасочено желаната от вас съдба?
За да промените живота си, променете представите си за природата на реалността.
Разчупете навика да бъдете себе си – Джо Диспенза